Решение № 6800 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2010 г.

Решение № 6800 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е касационна по жалба на ЗКПУ "Земляк", с. Пет могили, общ. Никола Козлево, чрез пълномощника си адв. И. Първанов, срещу Решение № 1934/18.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1169/09 г., по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията, срещу ревизионен - акт /РА/ № 270800300/12.02.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение Nр 159/16.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. В жалбата се излагат балнакетни доводи за неправилност на обжалваното решение като, постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че от приетия по делото договор се установява, че субсидията е предоставена за засяване на площите, а не за субсидиране на продажната цена. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА 270800300/12.02.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение Nр 159/16.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. За да постанови обжалваното решение от обективна страна съдът е приел за установено, че жалбоподателят е получил субсидия от ДФ "Земеделие" по договор от 25.04.2006 г. за производство - реколта 2006 г. на 2250 дка царевица - зърно и 5188 дка маслодаен слънчоглед, че себестойността на произведената продукция е била по- висока от продажната цена, че цялата произведена от кооперацията продукция е продадена в ревизирания период и, че с получената субсидия в размер на 10413.20 лв. органът по приходите е увеличил данъчната основа на извършените доставки. От приетото като неоспорено заключение на ССЕ е установен и факта, че жалбоподателят е реализирал през ревизирания период цялата добита продукция, като продажната цена е по-ниска от себестойността При така установеното съдът е приел от правна страна, че полученото финансиране е пряко доплащане до себестойността на продукцията и субсидията е финансиране, пряко свързано с последващата доставка на царевица и слънчоглед по смисъла на чл. 20, т. 6 от ЗДДС отм. и на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. законосъобразно от органа по приходите е извършено увеличение на данъчната основа на доставките на слънчоглед и царевица - реколта 2006 г. и е начислен на основание чл. 55 от ЗДДС отм. ДДС върху така увеличената данъчна основа. На следващо място съдът е приел, че са налице основанията на чл. 38, ал. 2 от ППЗДДС отм. за приемане на субсидията за усвоена, доколкото продукцията за която е била получена субсидията е реализирана в ревизирания период. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни прави изводи. По делото няма спор по фактите. Спорният въпрос между страните е налице ли са условия за начисляване на ДДС върху получената субсидия от касатора Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно тълкуване на Договор за предоставяне на целева субсидия между касатора и ДФ "Земеделие" от 26.04.2006 г., тъй като субсидията е предоставена за засяване на определени площи със земеделски култури, а не за субсидиране на продажната цена на продукцията. Видно от Договор от 26.04.2006 г., основанието за сключването му са разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделският производител, съгласно която фондът подпомага лицата и предоставя парични средства за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари; и чл. 12, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона, съгласно която разпоредба за подпомагане на земеделският производител, за изпълнението на задачите по ал. 1 фондът предоставя на регистрираните по чл. 7 земеделски производители на непреработена и преработена земеделска продукция и на лицата по субсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити. Предвид тези основания за сключване на договора и конкретния предмет-предоставяне на субсидия за производство на царевица и слънчоглед за 2006 г. правилно съдът е приел, че субсидията е за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари, поради което е приложима разпоредбата на чл. 20, т. 6 от ЗДДС отм. Налице са предпоставките на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм., съгласно който данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена със всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставката. Съгласно Договор № 2798032/25.04.2006 г., земеделският производител има задължение да използва сумата, получена като субсидия за засяване на процесните култури, които разходи могат да бъдат определени като елемент от себестойността на селскостопанската продукция, поради което е неоснователен довода в жалбата, че субсидията не е свързана със себестойността и реализацията на произведената продукция. Както правилно е приел АС факта, че в договора няма клаузи, които да обвързват субсидията с количеството, себестойността или продажната цена на продукцията, която ще се произведе означава, че субсидията е за цялото количество продукция, без значение от нейното качество, като при образуване на данъчната основа на цялото количество продукция следва в данъчната основа да се включи и размера на субсидията. Не се оспорва обстоятелството и се установява от доказателствата по делото, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ППЗДДС отм., ред. ДВ, бр. 29 от 2003 г.), съгласно който финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение