Решение № 11493 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3712/2010 г.

Решение № 11493 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3712/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от Иван Стойнев Велинов от гр. София, с характер на молба за отмяна, на основание чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК, на решение № 323 от 16.10.2009 г., постановено по адм. дело № 69/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В молбата подробно е изложена фактологията по спора, предмет на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, като подробно са коментирани констатациите на съда, които е посочено, че съдържат фатални грешки, коментирани са представените доказателства - заявления по преписките за реституция, молби, карти, скици, както и решения на ОСЗГ (ОСЗ) гр. Кюстендил и други, водещи до извода за незаконосъобразност както на решенията на ОСЗ, така и на съдебното решение, с което освен това не са изпълнени и указанията на ВАС, дадени в определение № 4044 от 07.04.2008 г. по адм. дело № 11525/2007 г. по описа на ВАС. Предмет на коментар е и заключението на вещото лице Гонев, изпълнило експертиза, назначена по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иска се съдът да установи неистинността на заключението на вещото лице и съответно на основание чл. 239, т. 2 и 5 от АПК да отмени постановеното решение. Ответната Общинска служба "Земеделие" гр. Кюстендил, както и заинтересованите страни - Регионално управление на горите гр. Кюстендил и Държавно ловно стопанство Осогово не изразяват становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена против решение, което е влязло в сила (постановено от тричленен състав на Кюстендилския административен съд в рамките на касационно производство, което е окончателно и не подлежи на обжалване), от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Молителят е обжалвал пред Административен съд - Кюстендил решение на Кюстендилския районен съд от 06.10.2008 г. постановено по адм. дело № 2324/2006 г., с което съдът е потвърдил оспорените от жалбоподателя решения на ОСЗ - Кюстендил за възстановяване на правото на собственост на гори и земи от горския фонд на наследниците на Стания Димова. С решение № 167 от 18.05.2009 г. по адм. дело № 69/2009 г., тричленният касационен състав на АС - Кюстендил е отменил решението на Кюстендилския районен съд и е внесъл делото за разглеждане по реда на чл. 227, ал. 2 от ГПК по същество. Конституирал е страни в производството и е назначил съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение по подробно поставената задача за изясняване на спорните въпроси. След събиране на доказателства, в това число и заключението на назначената експертиза, съдът е постановил решението, чиято отмяна се иска понастоящем, като с него е отхвърлил жалбата на настоящия молител против оспорените решения на ОСЗ - Кюстендил. В касационното производство са проведени три открити съдебни заседания, като настоящият молител в качеството си на касатор се е явил лично и на трите заседания. Същият е участвал активно в процеса, като е представял доказателства, становища, както и писмена защита. Не е оспорено заключението на вещото лице, не е поискано назначаване на тройна експертиза, в последното съдебно заседание касаторът е заявил, че няма доказателствени или други искания. При тези данни не е налице първото твърдяно основание за отмяна на постановеното касационно решение по чл. 239, т. 2 АПК. Същото изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Установяването на неистинността на заключението на вещото лице, каквото се твърди понастоящем като фактическо основание, по надлежния съдебен ред следва да предхожда подаването на молбата за отмяна. В случая не са представени доказателства, няма данни и твърдения да е предприето установяване на неистинността на заключението на вещото лице. Не е налице и соченото отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Страната не е била лишена от възможността да участва в процеса. Напротив, жалбоподателят се е явявал лично и активно е участвал по делото, като е извършил редица процесуални действия, с които е упражнил правото си на защита. Що се касае до останалите основания, сочени в молбата, същите имат характер на касационни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Недопустимо е разглеждането на подобни оплаквания в настоящото производство, което е извънредно, извънинстанционно, чиито предмет могат да бъдат само основанията, изчерпателно посочени в чл. 239 от АПК. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение и подадената молба като неоснователната следва да се отхвърли изцяло. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение