Решение № 3949 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2018 г.
ВАСIV отделение19.03.2019 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 676 от 07.02.2018 г. по адм. дело № 13603/2017 г. на Административен съд С. – град. ОСЪЖДА "Българска стокова борса" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. С., ул. "Д. Б." .№..., да заплати на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, гр. С., р-н "И.", ул. "Л. С." .№... сумата от 150 ( сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3949 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Българска стокова борса" АД ( БСБ), чрез процесуален представител адв. Г. Савчева, против Решение № 676 от 07.02.2018 г. по адм. дело № 13603/2017 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата на "Българска стокова борса" АД срещу решение по т. 3 от Протокол № 47/15.11.2017 г. на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е неправилно, като по съществото на доводите може да се направи извод, че са релевирани отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Държавна комисия по стоковите борси и тържищата чрез процесуален представител юрк. Косева релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, развити и в писмен отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Българска стокова борса" АД срещу решение по т. 3 от Протокол № 47/15.11.2017 г на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), с което е прието задължително предписание: БСБ АД в 14-дневен срок от получаване на решението да предприеме действия в изпълнение на чл. 35 от ЗСБТ чрез Съвета на директорите на БСБ АД, а именно "Ако броят на подадените оферти или на сключените сделки на един борсов кръг падне под 20 в продължение на 10 последователни дни на търгуване, съветът на директорите взема решение за временно преустановяване дейността на кръга, за което незабавно уведомява комисията. "За да постанови този административен акт, ДКСБТ е съобразила доклад с вх. № 819 от 30.10.2017 г. на техни служители, в който се обобщават резултатите от проверки на БСБ АД в 10 последователни дни в периода 26.09.2017 г. 17.10.2017 г. При тези проверки е констатирано, че в борсов кръг "Хранителни стоки, зърнени и технически култури" са подадени повече от 20 оферти, но няма сключени сделки в нито един ден на търгуване. Поради това и на основание чл. 35 ЗСБТ поради падане на броя на сключените сделки на един борсов кръг под 20 в продължение на 10 последователни дни, е предложено да се даде предписание на БСБ АД да вземе решение за преустановяване дейността на този кръг. Към доклада са приложени 8 бр. заповеди на председателя на ДКСБТ за извършване на проверки на БСБ АД в посочения период. За проверките са съставени констативни протоколи, в които са посочени броя на подадените офертите за борсовия кръг за съответния борсов ден, както и липсата на сключени сделки за борсов кръг "хранителни стоки, зърнени и технически култури". Това предписание е било предмет на контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд, който с обжалваното понастоящем решение е извършил дължимата цялостна проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, в резултат на което е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. По отношение на фактическата обстановка не се спори и понастоящем. При извършената проверка на обжалваното решение в рамките на наведените касационни основания, в т. ч. и служебно за приложението на материалния закон – ЗСБТ както от ДКСБТ, така и от административния съд, чието решение е предмет на настоящето производство, не се установяват визираните от касатора нарушения. Наведените доводи в касационната жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно ги е обсъдил, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Административният орган е процедирал в условията на обвързана компетентност по чл. 35 ЗСБТ, фактическите и правни основания за което безспорно са били налице и извършената съдебна проверка потвърждава този извод. Предвид горното, решението на АССГ е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалвания административен акт. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на борсовата търговия и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗСБТ, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата по чл. 35 с. з.. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АССГ жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 АПК е основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,