Решение № 1829 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2008 г.

Решение № 1829 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Росица Методиева Николова от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Милко Златков Михайлов, срещу решението от 20.04.2008 г., постановено от Софийски градски съд, административна колегия, III "з" състав, по адм. д. № 1473/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Росица Методиева Николова от гр. София, против Заповед № РД-09-457/2004 г. на Кмета на СО - район"Люлин", с която е одобрено Решение № 14 по протокол № 6 от 18.06.2004 г. на на Комисията, назначена със Заповед № РД-09-008/16.01.2004 г., с което цялата площ от 1,668 кв. м. на имот пл. № 178 от кад. л. 171, попадащ в обхвата на рег. план на м. Сливница, е определена като застроена. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди се, че решението не кореспондира с установената фактическа обстановка, необосновано е кредитирано противоречивото заключение на вещото лице. Съдът не е съобразил, че заповедта не е подписана от кмета на общината, а от друго лице, което няма правомощия, съгласно Заповед № РД-09-846/19.11.1998 г. на кмета на СО, както и че заповедта не е датирана. По същество неправилно е прието, че цялата площ е застроена и не е отчетено извършено незаконно строителство. В съдебно заседание представителят на касатора поддържа следното: Моля, да уважите жалбата и да отмените решението на първата инстанция. Считам, че заповедта не е издадена от компетентен орган. Заповед по чл. 11 от ППЗСПЗЗ се издава от кмета или упълномощено от него лице. Заповедта е подписана от лице, замествало кмета по време на отпуската му, но не е имало правомощия, тъй като кмета в 10 точки подробно е посочил правомощията на заместващия, в които не влиза издаването на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Считам, че заповедта е незаконосъобразна, както и решението на първоинстанционния съд. Решението почива на СТЕ, но не се приема заключението на тази експертиза. По делото липсват доказателства да са проведени мероприятия, които да позволяват възстановяване на собствеността, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Считам, че съдът не е изложил достатъчно мотиви към решението си и то е незаконосъобразно. Моля, да ни присъдите направените разноски. Представя писмена защита с подробни доводи. Ответната страна-Кметът на СО-район"Люлин", редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. В същата не се сочат конкретни касационни основания. Твърди се, че атакуваното решение не било кореспондирало със правната и фактическа обстановка. В касационната жалба се съдържат възражения срещу приетата по делото съдебна експертиза, като се твърди, че същата била противоречива и че не била отговорила на поставените въпроси. Жалбоподателката е имала възможност в хода на съдебното производство пред СГС да иска поставянето на допълнителни задачи на вещото лице, както и да оспори същото заключение и да поиска разширяване на единичната експертиза в тройна нещо, което обаче не е било сторено, като в съдебно заседание от 11.04.2006 г. адвокатът на жалбоподателката изрично е заявил, че няма въпроси към вещото лице. Правилно съда е приел, че спорът относно законността или незаконността на извършеното строителство върху имота е въпрос свързан със въпроса за наличието на предпоставки за реституиране на собствеността, нещо което е извън предмета на делото. Заповедта е подписана от надлежно делегирано служебно лице, като правилно е прието от съда, че липсата на дата върху заповедта не е съществен порок, тъй като заповедта има номер и издател и е била надлежно връчена на жалбоподателката и същата е упражнила правото си на защита. Предвид гореизложеното, моля, да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съдът обосновано се е позовал на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, от което се установява, че цялата площ на процесния имот е заета от реализирани мероприятие. Отреждането на имота е за "Съюз на слепите в България" и е зает от изпълнени по плана :сграда-битово обслужване със сервитут, асфалтирана вътрешна улица, надлъжно заградена с предпазен водещ парапет за слепи хора и сервитут и озеленяване с пешеходна асфалтова пътека, с изключение на частта по букви ГДЕПОГ, оцветена в червено, с площ от около 423 кв. м., която е заета от ново строителство (върху проектирана, но неизпълнена улица), за което не са били представени строителни книжа, извършено след 1996 г. При тази фактическа обстановка съдът е направил извод, че и частта от 423 кв. м. следва да се определи като застроена, независимо от неизясняване на статута относно незаконността или законността на строителството, тъй като този въпрос е ирелевантен в настоящото производство, имащо за предмет само определянето от техническа гледна точка на застроената и свободна част от процесния имот. Спорът относно законността или незаконността на строителството, както и дали то е изпълнено преди или след 01.03.1991 г. е свързан с въпроса за преценка на предпоставките за реституиране на собствеността, което е извън предмета на делото. Този извод не противоречи на закона, тъй като предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се преценяват в друго производство и от друг орган - ОСЗ, респективно - съда в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Застроената, респективно - свободна площ се определят в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съобразно съществуващото фактическо положение, а информацията учредено ли е било право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ следва да се съдържа в удостоверението по чл. 13, съгласно чл. 13, ал. 5, което се издава след производството по чл. 11, ал. 4. ОСЗ (бивша ОСЗГ, ПК) постановява решението си за възстановяване на собствеността на зем. земи въз основа на данните в удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а и преценката за наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за реституирането на зем.земя е от нейна компетентност. Неоснователни са и доводите за нищожност на обжалваната заповед поради липса на компетентност на подписалото я лице. Компетентността на кмета на район "Люлин"за издаване на заповедта е предоставена със Заповед № РД-09-846/1998 г. на кмета на СО и правилно съдът е приел за неоснователен доводът в жалбата за нищожност на акта. Съдът е изложил подробни съображения, като е отговорил на доводите на страните в мотивите на решението си, които настоящият състав на ВАС възприема. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,