Решение № 2420 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2018 г.

Решение № 2420 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2018 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на СО – район "Триадица", действащ чрез юриск. К. Георгиев срещу Решение № 1570 от 9.03.2018 г., постановено по адм. д. № 392 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2017 г. С него, по жалбата на М. Тонкарова и М. Славова, е отменен изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Писмо – отказ изх. № РТР16-УГ01-81-/5 от 26.10.2016 г. на Кмета на СО – район "Триадица" и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Наред с това, ответникът е осъден да заплати на М. Тонкарова разноски по делото в размер на 510, 00 лв. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК – неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон и неговата необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на оспорения отказ са спазени посочените от първоинстанционния съд разпоредби на чл. 35 АПК. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което първоинстанционната жалба на М. Тонкарова и М. Славова да бъде отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски. Ответниците - М. Тонкарова и М. Славова, чрез адв. Перпелиев в представен писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, в съдебно заседание молят да се потвърди първоинстанционното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд приел, че М. Тонкарова и М. Славова са подали заявление вх. № 94-М-334/04.12.15 г. до Кмета на район "Триадица" - СО с искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението, а именно - удостоверение за наследници на починалия Е. Благоев, роден на [дата на раждане]. Към искането си Тонкарова е приложила удостоверение за наследници на М. Аначкова/по мъж И. В./, явяваща се обща наследодателка. След многобройни молби и опити да се произнесе административният орган, в крайна сметка е издаден писмо – отказ, връчено лично на Тонкарова, но няма данни да е връчено на Славова. АССГ е установил още, че е приложено по преписката и писмено становище от юриск. Москова до Началник отдел "АОН" с изх. № РТР16-ГР94-305/1/26.02.16 г. видно от което молба за издаване удостоверение за наследници на Благоев е депозирано и от С. Мишева /чрез адв. Стоянова/ с вх. № РТР16-ГР94-305/1/01.02.16 г. /, т. е. имало е образувана и друга адм. преписка/. Предложението на юриск. Москова до Началника на отдел "АОН" е било да се откаже на Мишева издаване на удостоверение за наследници на Благоев, тъй като също не е сред правоимащите съгл. чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Съдът приел, че ответникът не е представил по делото нито удостоверението за наследници на М. Аначкова/по мъж И. В., майка на А. Благоева/, което е било приложено към заявлението на Тонкарева от 4.12.15 г. /, т. е. преписката е била представена непълна на Съда/, нито актове за гражданско състояние и личните рег. картони на двете жалбоподателки, на баща им Н. Петров/брат на А. Благоева/ и на баба им М. Аначкова/майка на баща им и на А. Благоева/. Административният орган не е представил находящите се при него доказателства. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че жалбата е допустима, а по същество – основателна. Направил извод, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при липсата на отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 и чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът приел, че Писмото - отказ е издадено при спазване изискванията за писмена форма, не съдържа голяма част от реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително не съдържа фактически и правни основания за отказа и указания за реда за оспорването му. При постановяване на отказа ответникът се е позовал на фактически и правни установявания, изложени от Началника на отдел "ПНОЧР" в негово писмо до Началника на отдел "АОН". Съгл. съдебната практика е допустимо фактическите установявания на органа-издател да не са материализирани в самия адм. акт, а в адм. преписка по неговото издаване. Поради което съдът е приел, че фактическите и правни основания за издаване на отказа са изложените в писмо изх. № РТР16-УГ01-81/3/20.09.16 г., което е било връчено ведно с отказа. От становището на Началника на отдел "ПНОЧР", е установено, че е правена справка в регистрите на населението, но само относно роднините на починалия Е. Благоев по майчина линия. Установено е, че жалбоподателките не са негови роднини по майчина линия, но не е правена справка в регистрите на населението дали не са негови роднини по бащина линия/както твърдят/. Самият ответник е представил в хода на съдебното производство схема на родствените връзки на бащата на починалия - Д. Благоев. Според тази схема жалбоподателките са с четвърта степен на родство с бащата на починалия - Д. Благоев, т. е. са с пета степен на родство с починалия. Което е индиция, че ответникът разполага с данни за роднините по бащина линия на Е. Благоев. Съдът е установил, че нито по адм. преписка, нито по делото ответникът не представя регистри на населението за роднините на починалия по бащина линия. Поради което съдът е установил, че постановеният отказ е постановен в нарушение на процесуалните правила, като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая - чл. 35 от АПК/ не са изследвани регистрите на населението по бащина линия на починалия/. Това е довело до липса на фактически установявания относно роднините по бащина линия и конкретната степен на родство между починалия и жалбоподателките, респ. от това следва, че отказа е частично немотивиран. По тези съображения съдът взел становище, че оспореният отказ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, предвид което го отменил. На основание чл. 173, ал. 2 АПК изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за извършване на цялостна проверка в регистъра на населението, включително и в регистрите на актовете за гражданско състояние, след което да издаде или мотивирано да откаже издаване на исканото удостоверение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения отказ административният орган не е съобразил посочената разпоредба. Обосновано е прието в решението, че извършването на справка в НБДН не е равнозначно на извършването на проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние. В този смисъл, доколкото административният орган не е извършил проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние, обоснован и в съответствие със закона е направеният от първоинстанционния съд извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 35 и 59, ал. 2 АПК при издаването на оспорения отказ. Касационните оплаквания срещу така приетото от съда са неоправдани. При установените по делото факти, административният съд правилно е преценил, че изричният отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмото от 26.10.2016 г. е незаконосъобразен, поради което решението, предмет на контрол следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,