Решение № 4146 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2021 г.

Решение № 4146 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И., [ЕГН], адрес: гр. Кърджали, [улица], ет. [номер], срещу Решение № 125/01.07.2021 г. постановено по адм. дело № 346/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Pевизионен акт (РA) № Р-16000919007415-091-001/21.09.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 556/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден за разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът е възприел безкритично констатациите на органите по приходите и не е извършил обективна оценка на доказателствата. В изготвения паричен поток при ревизията не са включени всички данни за източниците на финансови средства, които са доказани от негова страна – в приходната част не са признати повечето от даренията, предоставени му от роднини. Съображенията са свързани основно с това, че съдът неоснователно е игнорирал писмените доказателства и обясненията относно начина на придобиване на доходи от тези лица от Република Турция и внасяне на средствата в страната, за възможността на дарителите да спестят и да му предоставят впоследствие финансовите средства, както и за тяхното съхранение. От представената разпечатка за преминаване през граница с Турция било видно, че майката и бащата са влезли в страната достатъчно брой пъти, за да пренесат сумите без да се породят задължения за деклариране по Валутния закон. Приетата съдебно-икономическа експертиза не е обсъдена съвкупно с останалите доказателства по делото. Административният съд неправилно е поставил изискване за наличието на средства у дарителите като част от фактическия състав на договора за дарение, вместо да кредитира представените писмени документи, сочещи реалното предаване на средствата. На последно място се позовава на съдебно решение на АСП, според мотивите на което, при определяне размера на дължимите от лицето ЗОВ следва да бъде доказано, че доходът е от трудова дейност и едва тогава органите по приходите могат да пристъпят към определяне на нов размер на ЗОВ. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Рашева, оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмените бележки. Настоява за оставяне в сила на съдебното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение за втората съдебна инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кърджали е РА № Р-16000919007415-091-001/21.09.2020 г., издаден от И. К. на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложител на ревизията, и Г. Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 556/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който в резултата на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК в тежест на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за ЗОВ - вноски за ДОО и за ДЗПО – УПФ по Кодекса за Социално осигуряване (КСО) и вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както следва:

• Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. главница в размер на 2 386, 30 лв. и лихва в размер на 1 063, 36 лв.; за 2016 г. главница - 10 368, 13 лв. и лихва -3 568, 65 лв.; за 2017 г. главница - 6 766, 88 лв. и лихва - 1 642, 98 лв.;

• Вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2015 г. главница в размер на 4 264, 08 лв. и лихва в размер на 1 900, 11 лв.; за 2016 г. главница - 4 264, 08 лв. и лихва - 1 467, 67 лв.; за 2017 г. главница - 4 442, 64 лв. и лихва - 1 078, 66 лв.;

• Вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице 2015 г. главница в размер на 1 308, 00 лв. и лихва в размер на 582, 86 лв.; за 2016 г. главница - 1 308, 00 лв. и лихва -450, 21 лв.; за 2017 г. главница - 1 284, 00 лв. и лихва - 311, 75 лв.; и

• Вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2015 г. главница в размер на 2 092, 80 лв. и лихва в размер на 932, 57 лв.; за 2016 г. главница - 2 092, 80 лв. и лихва - 720, ЗЗ лв.; за 2017 г. главница - 2 054, 40 лв. и лихва - 498, 80 лв.

Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията – събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице и трети лица в хода на ревизията и предхождащата я проверка за съпоставка на имущество и доходи на физическо лице (ПСИДФЛ), начина на определяне на данъчната основа и осигурителния доход за отделните данъчни периоди, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава.

Съдът е анализирал подробно и събраните в хода на процеса доказателства и доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания и ССчЕ, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта.

В тази насока са изложени мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Прието е и че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон – доказано е от органите по приходите наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, както и подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, формирана съответно от доходи от друга стопанска дейност по извънтрудови правоотношения, по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ (данъчната основа е определяна всъщност по правилата на чл. 29, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 30 от ЗДДФЛ), и от доходи с неустановен произход по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК (данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК), които облагаеми доходи са приети и за осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, върху който се дължат и спорните ЗОВ на основание чл. 124 а от ДОПК.

Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1. Правилно органите по приходите са отказали да зачетат декларираното начално салдо на разполагаемите средства към 01.01.2014 г. от страна на И., доколкото от анализа на представените писмени доказателства и дадени свидетелски показания не е установена възможността неговите баба и дядо - И. И. и Н. И. да му предоставят суми в брой от порядъка на по 20 000 лева всеки; аналогично липсват доказателства неговите майка и баща да са разполагали към релевантния период със средства в брой съответно в размер на 35 000 лева и 18 000 лева; още по-малко са налични доказателства ревизираното лице да е осъществявало трудова дейност, респ. да е участвало в студентски бригади, от които да спести посочените като налични към 01.01.2014 г. суми от 15 000 лева (от работна заплата в Турция и България) и от 12 000 долара (спестени средства от студентски бригади в САЩ през 2006 г. и 2007 г.) и 2. Липсата на декларирани източници на доходи и най-вече доказателства за спестени средства след 01.01.2014 г. и в този смисъл за възможността на Н. И., И. И. и Г. И. да предоставят под формата на дарения и/или заеми на посочените в обясненията на ревизираното лице суми, извън признатите такива в хода на ревизията а именно дарени от Г. И. 10 000 лева през 2014 г., дарени от Н. И. 6000 лева на 05.12.2015 г. и предоставени И. И. заеми в размер на 6 000 лева на 28.10.2014 г. и 6 500 лева на 28.11.2015 г.

С тези аргументи (при безспорност между страните относно останалите приходи и разходи, установени в хода на ревизията) и некредитирайки заключението на вещото лице, в частта му относно преизчислените парични потоци, съдът е възприел РА като законосъобразен предвид безспорно установени доходи подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДФЛ - превишение на разходите над приходите и доход по смисъла на чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ (последния не е бил и спорен), за които е прието че съставляват и осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО съобразно правилото на чл. 124а от ДОПК. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Кърджали е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Следва да се посочи, че възраженията в касационната жалба се свързва с неправилен анализ от страна на съда на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и за неправилно прилагане на материалния закон, касателно възприетото наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. и установените "доходи с неустановен произход" в размери съответно от 84 300 лева за 2016 г. и 59 399, 31 лева за 2017 г., съставляващи установен недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, участващи при определяне на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответно с недължимост на вменените ЗОВ с аргумента, че установените "укрити доходи" (те не са разграничени в касационната жалба) не съставляват осигурителен доход, с позоваване и на Тълкувателно Решение № 2 от 02.02.2022 г., на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.

1. По отношение доходите, участващи в общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В по общ план следва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. От своя страна чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ изрично предвижда, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно. Най-сетне също така съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Или съгласно посочените разпоредби правилно и законосъобразно в хода на ревизията са определяни данъчни основни за всеки един от източниците на доход, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и чл. 29, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 30 от ЗДДФЛ, респ. обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Правилно Административен съд – Кърджали на първо място се е концентрирал върху същността на първия от повдигнатите пред него аргументи, а именно относно наличието на споменатото несъответствие между установените в хода на ревизията доходи на ревизирания субект и направените от него разходи, или т. нар. "несъответствие" (превишение на разходите) за 2016 г. и 2017 г., съставляващо облагаем доход (чл. 123 от ДОПК), участващ при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и в този смисъл подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Обосновано съдът е отрекъл аргументите в тази връзка на касатора, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани пред него доказателства и доказателствени средства и е отказал да кредитирал заключението по ССчЕ относно преизчисленията на паричните потоци, доколкото тези експертни изводи всъщност следват изцяло тезата на И.

Крайните изводи по спорния въпрос - дали роднините на ревизираното лице са имали финансова възможност да спестят и да предоставят спорните средства на И. (както се посочи по-горе частично е признато получаването на такива, бела. моя) при потвърдените обстоятелства и в свидетелските показания на някои от самите лица - са формирани от съда последователно и при съвкупна преценка на доказателствата. Видно от представените документи, по общо 29 договора за дарение и разписки за получените суми, се твърди Н. И. да е предоставил на сина си за периода от 01.01.2015 г. до 24.10.2017 г. средства в размер на 248 000 лв., по общо 18 договора за дарение и разписки за получените суми за периода от 03.04.2012 г. до 05.02.2017 г. се сочи майката Г. И. да е предоставила на сина си средства в размер на 135 500 лв., а по 2 договора за дарение от 30.09.2013 г. и 25.10.2013 г. се поддържа, че И. И. е предоставил на брат си сума в парични средства в размер на 18 000 лева. Най-сетне по общо 6 договора за дарение от И. И. и Н. И. през 2013 г. се настоява да се приеме, че са предоставени парични средства в размер на 40 000 лева общо. Но освен договорите и разписките, които по същество представляват частни документи без материална доказателствена сила, не са посочени сигурни данни, които да са в пряка подкрепа на поддържаната от касатора теза, при отчитане на обстоятелството и че част от тях са признати като получени още в хода на ревизията.

Наведените доводи от касатора в тази връзка са твърде общи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, същите са поддържани и пред състава на Административен съд – Кърджали и на тях е даден обоснован отговор, който се споделя изцяло от касационната инстанция. Изясненият от справките на МВР факт, че Н. И. и Г. И. са осъществили преди 2014 г. множество влизания в страната от Турция не може да бъде обвързан с твърдението, че родителите са внасяли суми под 10 000 евро при всяко от влизанията си в България (поради което не било и възникнало основание за деклариране от тяхна страна съгласно чл. 11а от Валутния закон). В мотивите си съдът е отхвърлил обосновано тези твърдения и предвид обстоятелството, че представените митнически декларации за внос на валута в щатски долари и евро от Н. И. датират от периода 2003- 2006 г., а и представените банкови извлечения също касаят един значителен период от време преди началото на ревизирания период, и в този смисъл не е доказано, че средствата са съхранени в пълен или дори частичен размер за толкова дълъг период, за да могат да бъдат предоставени на ревизираното лице. В практиката на ВАС относно доказването на дарения и/или заеми при установени задължения по реда на чл. 122 и сл. ДОПК се приема, че представянето на съответния договор не е достатъчно да установи по безспорен начин наличието на средства у дарителите/заемодателите и тяхното предоставяне (а и двата договора са реални), ако при цялостен анализ на доказателствата не се стигне по логичен път до този извод. От страна на жалбоподателя не са ангажирани достатъчно конкретни доказателства в подкрепа на развитата защитна теза. А именно в тежест на ревизираното лице, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, е да опровергае презумпцията за истинност на констатациите на ревизионния акт, когато основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени с доказателства.

Или първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази част на спора като се е произнесъл по всички възражения срещу РА в тази му част, релевирани отново в касационната жалба. Доводите на Административния съд са обосновани и се споделят от настоящият касационен състав. Поради това те не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Относно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, свързани с установените в хода на ревизията недекларирани/укрити доходи от страна на И. И. за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. – суми, постъпили по банковата му сметка от различни физически лица, срещу както е обяснил самият ревизиран субект указани им от него услуги, съответно получени в брой за оказани от него услуги на турската фирма К. Сан. Тидж. ЛТД. ШТИ в изпълнение на сключен договор, и квалифицирането им като доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ, чийто облагаем размер се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, респ. данъчна основа – по реда на чл. 30 от ЗДДФЛ, липсват аргументи в касационната жалба.

Или при безспорна всъщност между страните по делото фактическа обстановка в тази й част, правилно съдът е възприел, че полученото съставлява "доход" по смисъла на чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ, поради което се следва приложението на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ според която правна норма "облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения", респ. формиране на данъчна основа по правилото на чл. 30 от ЗДДФЛ и включването й в общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от същия закон.

1. Относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, решението е частично неправилно.

С приемането на тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г. бе изяснено окончателно, че за физическите лица, каквото е и ревизираното в случая, не е приложима законова презумпция по чл. 123, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 124а ДОПК, по силата на която доходи от неустановен източник могат да се считат за доход от трудова дейност. Доходът е елемент от фактическия състав пораждащ и задълженията за осигурителни вноски - чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО, но при главно установяване на обстоятелството, че е от трудова дейност. Доходът с неустановен източник в случаите на определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК в ревизията, не се приема автоматично за осигурителен доход на ревизираното лице и върху него, респективно, не се дължат вноски по КСО и ЗЗО. Изводите на първоинстанционният съд в тази част на спора, макар и направени преди постановяване на цитираното тълкувателно решение № 2 на ВАС, са в противоположен смисъл.

Не така стоят нещата по отношение на дохода по чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ.

Касае се както се посочи по-горе до доход, реализиран по извънтрудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, в изпълнение на който лицето дължи определен резултат, т. е. от дейност, която се субсумира в понятието трудова дейност, по която е получил доход като самоосигуряващо се лице, за който са дължими ЗОВ по смисъла на КСО и ЗЗО (виж чл. 4, ал. 3 и чл. 127 от КСО, съответно чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО).

При съобразяване правилото на чл. 6, ал. 9 и 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО (не се спори, че лицето е и самоосигуряващо в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за всички осигурителни рискове в качеството му на едноличен собственик на капитала на "Ибокс" ЕООД за целия ревизиран период), дължимите ЗОВ – за ДОО и ЗДПО – УПФ и за ЗО, в едно с лихвите за забава са тези посочени от вещото лице в приетото по делото заключение във варианта, при който в осигурителния доход не са включени т. нар. доходи с неустановен произход в размер на 84 300, 70 лева за 2016 г. и в размер на 59 399, 31 лева за 2017 г.

1. Съобразно така дадените разрешения на повдигнатите пред касационната инстанция въпроси се следват и изводите относно конкретните размери дължимия от ревизирания субект размер на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и и размер на ЗОВ за всеки един от процесните данъчни периоди.

По въпроса за дължимите ЗОВ (а те ще бъдат разгледани на първо място, предвид отражението им към формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ), каза се касационната инстанция съобразява заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, във варианта, при който в осигурителния доход не са включени т. нар. доходи с неустановен произход в размер на 84 300, 70 лева за 2016 г. и в размер на 59 399, 31 лева за 2017 г., и те са следните:

За 2015 г. на основание чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО размерът на ЗОВ е този определен и с ревизионния акт и потвърден от съда, изчислен върху максималния размер на осигурителния доход – вноска за ДДО за самоосигуряващо се лице в размер на 4 264, 08 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1 900, 11 лева; вноска за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице в размер на 1 308 лева и лихва за забава в размер на 582, 86 лева и вноска за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 2 092, 80 лева и лихва за забава в размер на 932, 57 лева.

За 2016 г. на основание чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО размерът на окончателния осигурителен доход се определя на 23 482, 16 лева (а именно разлика между установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност – 28 522, 16 лева, и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски – 5 040 лева), или дължими ЗОВ както следва: окончателна осигурителна вноска за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 3 827, 59 лева и лихва за забава в размер на 1 318, 50 лева; окончателна осигурителна вноска за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице в размер на 1 174, 11 лева и лихва за забава в размер на 404, 45 лева и окончателна вноска за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 1 878, 57 лева и лихва за забава в размер на 647, 11 лева. Или като е потвърдил изцяло РА в тази му част, съдът е постановил частично неправилно решение което следва да бъде съответно отменено, като се отмени и РА до пълния размер на установените задължения за ЗОВ и съответни лихви за 2016 г.

За 2017 г. на основание чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО размерът на окончателния осигурителен доход се определя на 12 683, 11 лева (а именно разлика между установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност – 17 723, 11 лева, и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски – 5 040 лева), или дължими ЗОВ както следва: окончателна осигурителна вноска за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 2 067, 35 лева и лихва за забава в размер на 502, 52 лева; окончателна осигурителна вноска за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице в размер на 634, 16 лева и лихва за забава в размер на 154, 15 лева и окончателна вноска за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 1 014, 65 лева и лихва за забава в размер на 246, 64 лева. Или като е потвърдил изцяло РА в тази му част, съдът е постановил частично неправилно решение което следва да бъде съответно отменено, като се отмени и РА до пълния размер на установените задължения за ЗОВ и съответни лихви за 2016 г.

Съобразно изложеното следва да намери разрешение и въпросът за дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за всеки един от процесните данъчни периоди

За 2015 г. данъкът е в размерите, посочени в РА, поради което и като го е оставил в сила съдът е постановил правилен в тази му част съдебен акт.

За 2016 г. дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ би бил в по-висок от установения с РА (при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ би се следвало приспадане на ЗОВ в общ размер на 6880, 27 лева, а не в размер на 9 141, 60 лева, както е сторено в хода на ревизията, при липсата на разлика в размера на облагаемият доход установен в хода на ревизията и от съда за този отчетен периоди), поради което и при спазване правилото на чл. 160, ал. 6 от ДОПК съдебният акт следва да бъде оставен в сила в тази му част, като краен резултат.

Аналогично за 2017 г. дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ би бил в по-висок от установения с РА (при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ би се следвало приспадане на ЗОВ в общ размер на 3 716, 16 лева, а не в размер на 9 453, 60 лева, както е сторено в хода на ревизията, при липсата на разлика в размера на облагаемият доход установен в хода на ревизията и от съда за този отчетен периоди), поради което и при спазване правилото на чл. 160, ал. 6 от ДОПК съдебният акт следва да бъде оставен в сила в тази му част, като краен резултат.

По въпроса за разноските.

Предвид така приетото от касационната инстанция, Решение № 125/01.07.2021 г. постановено по адм. дело № 346/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали следва да бъде отменено и в частта му за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда.

На касационния жалбоподател се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер общо на 162, 73 лв. за двете съдебни инстанции, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесени ДТ за двете инстанции общо 464, 80 лв. и депозит за вещо лице – 975 лв., които следва бъдат заплатени от НАП.

На НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) съразмерно на отхвърлената част от жалбата и конкретния материален интерес на правния спор се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 982, 85 лева за първа инстанция, като за настоящата на основание чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 487, 13 лева или общо за двете съдебни инстанции - 3 469, 98 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение