Решение № 13800 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2018 г.

Решение № 13800 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Грозданов чрез неговия пълномощник срещу решение № 1246/27.02.2018 г. по адм. д. № 10459/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- директорът на Дирекция "Общински строителен контрол"-Столична община чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РА-30-269/23.08.2017 г. на директор на Дирекция "Общински строителен контрол" Столична община, с която му е наредено да премахне незаконен строеж- "навес", находящ се в имот с идентификатор 68134.4388.870, УПИ II-311, кв 29, м. "Филиповци" като изграден без строителни книжа и нетърпим съгласно пар. 16 и пар. 127 ПЗРЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният обект представлява паянтова едноетажна постройка с размери в план 4, 60/5, 50 м и застроена площ от около 25 00 кв. м. Изпълнена е от подръчни материали като сборна дървено-метална конструкция. Едноетажната постройка се ползва за гараж. За изградения строеж няма строителни книжа, същият е строеж на допълващо застрояване, който не е предвиден по регулационните планове от 1963 и 1984 г. и не съответства на тези планове и на строителните правила и норми и не е търпим. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденият навес е строеж- едноетажна постройка, построена без строителни книжа. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо изградения строеж са налице предпоставките за търпимост по пар. 16, респективно по пар. 127 ПЗРЗУТ. В тази насока съдът е направил задълбочен анализ, като се е позовал и на установеното от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Безспорно се установява, че строежът е извършен през 1983 г. и се ползва като гараж. По регулационния план от 1963 г. навесът е разположен на северната регулационна граница, граничеща с предвидената по плана, но нереализирана улица. Съгласно чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ, действащ към момента на построяването на процесния навес, в София могат да се изграждат гаражи само в дворната част на застроени парцели и само въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план, който в случая липсва. Съгласно регулационния план от 1984 г. северната граница се премества на север, като теренът между северната граница и улицата по-горе се отрежда за озеленяване, а същият е реституиран и нанесен като имот в кадастралната карта и регистър. От комбинираната скица на стр. 16 е видно, че предвидената с плана от 1963 г. улица засяга процесния навес, а от плана от 1984 г. е видно, че с изместването на северната граница навесът попада изцяло в имота на касатора. Поради това и към 1963 г. и към настоящия момент навесът не отговаря на предвижданията на плановете-същият попада в част от улица по плана от 1963 г., а по плана от 1984 г. попада на странична имотна линия с отразен в кадастралната карта имот, а съгласно чл. 42 ЗУТ постройка на допълващо застрояване може да се изгражда на страничната регулационна линия само при покриване на калканните стени на два съседни имота. На последно място, допълващо застрояване не е предвидено и по двата плана, поради което изграденият строеж не съответства на предвижданията на плановете, нито на строителните правила и норми. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,