Решение № 6585 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2014 г.

Решение № 6585 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Сашо Христов Камбуров, чрез пълномощника му адв. Станислава Стоева, и от Паолина Николаева Синабова - лично и като законен представител на малолетния си син Александър Сашев Камбуров, срещу решение № 1713 от 10 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 3090/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № Г-85/5 юли 2013 г. на кмета на община Варна. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответницата Веселина Христова Апостолова са постъпили писмени отговори, в които са изложени доводи за неоснователност на двете касационни жалби. Останалите ответници - кметът на община Варна, Венче Янкова Радева, Йорданка Здравкова Коцева, Стоянка Кръстева Димова, Даниела Георгиева Илиева, Илияна Иванова Грудева, Красимир Димов Драганов, Нисим Мевоах, Михаил Меворах, Давид Меворах, "Прима С" ООД, община Варна, "ЕМЕМ" ЕООД гр. Варна, "Мария Луиза Палас" ЕООД, Георги Ненчев Михов, Радка Тодорова Попова, Радослава Златкова Ангелова, Вела Златкова Ангелова, Теодора Златкова Торнева и Марияна Валентинова Кирякова, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Веселина Христова Апостолова срещу заповед № Г-85/5 юли 2013 г. на кмета на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план - работен устройствен план (ПУП-РУП) за УПИ IХ-5, кв. 2 по плана на 8 м. р., гр. Варна, в съответствие с ИЗРП и ЧКЗСП, одобрен със заповед № Г-91/4 септември 2000 г. на кмета на община Варна така, както е показано с черен, син и червен цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправни разпоредби, поради което е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на административния съд за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗУТ, тъй като разстоянията между предвидената за надстрояване постройка в дъното на УПИ IХ-5 и сградите в съседните поземлени имоти са значително по-малки от предвиденото като допустимо в нормата. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба на Паолина Синабова, относно допуснато от съда нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околното среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност. Установено е по делото, че имотът, по отношение на който е одобрен процесния РУП се намира в охранителната зона на сграда - недвижим паметник на културата, както и че имотът попада в квартал, който е в непосредствена близост с квартали с множество единични недвижими културни ценности. Поради това и за процедирането на РУП е изискано съгласувателно становище от министъра на културата. Наличието на такова становище обаче не освобождава административния орган, който в случая е кмета на общината, при одобряване на искания РУП да спазва ограниченията, изрично посочени в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗУТ. Това е така, защото - обратно на поддържаното в касационната жалба, тази разпоредба е приложима и по отношение на територии с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на Синабова на нормата на чл. 113, ал. 6 от ЗУТ, тъй като тя е приложима в случаите на изменение на подробния устройствен план, каквото в случая не е процедирано. Приложимата норма е тази на чл. 113, ал. 2 от ЗУТ - РУП е съставен по искане на възложителя Сашо Камбуров за конкретизиране на действащия ПУП, като това - както изрично предвижда разпоредбата, може се осъществи само при условията на чл. 36 от ЗУТ. Последната не е спазена при изработването на РУП, което е основание за отмяната на заповедта за одобряването му, както обосновано е приел и административния съд. Незаконосъобразен е извода на инстанцията по същество относно допуснато при издаването на оспорения административен акт съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че изработения проект за РУП не е бил съобщен на заинтересованите лица, които по този начин са били лишени от възможността да направят писмени възражения. Безспорно това представлява нарушение на установените в закона административнопроизводствени правила при изработването на ПУП, което обаче не е съществено и следователно не е основание за отмяна на заповедта. Обстоятелството, че ако на заинтересованите страни е била дадена възможност да депозират писмени възражения, това би довело до друг правен резултат, не е подкрепено с убедителни аргументи. Този неправилен извод обаче не се е отразил на правилността на оспореното съдебно решение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,