Решение № 1722 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16509/2013 г.

Решение № 1722 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16509/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 8 и чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба от Христо Митков Данков със съдебен адрес гр. София срещу решение № 13019 от 9.10.2013 г. на Върховен административен съд, пето отделение по адм. дело № 757/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № К-12531/13.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществени нарушение на съдопроизводствените правила процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. От съдържанието на жалбата се извлича и отменително основание по чл. 209, т. 3 необоснованост. Поддържа се, че нарушението за което е наложено дисциплинарното наказание е по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 е от ЗМВР, а не от ППЗМВР както неправилно е посочил съдът в обжалваното решение. Твърди, че има нарушение на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР във връзка с преценката кога е открито нарушението и спазен ли е срокът за издаване на заповедта по чл. 225 ЗВМР. Твърди се и това, че има нарушение при индивидуализиране на наказанието като неотговарящо на нарушението. Също така, че спорните факти в настоящето производство, са установени и преценявани в други производства по ЗАНН пред съда и установяват само нарушение свързано с отказа да бъде дадена кръв за кръвна проба, което следва да доведе до други изводи относно съставомерността и тежестта на нарушението по ЗМВР. Ответникът, министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна по чл. 210, ал. 1 АПК в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Христо Данков срещу цитираната заповед на министъра на вътрешните работи. С нея му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на държавен служител от Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Поддържани са доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й поради неустановеност на нарушението и неправилна квалификация на действията му като съставомерни на посочените в заповедта нарушения описанието на които е бланкетно и го лишава от възможност за защита. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Прието е за установено от фактическа страна, че на 1.08.2012 г. около 17.30 часа в гр. Мездра област Враца при управление на собствения си лек автомобил Христо Данков е предизвикал пътно транспортно произшествие като при маневра на заден ход е изкривил метална тръба на пътен знак, напуснал е местопроизшествието и при извършена впоследствие проверка от контролните органи не е представил валиден документ за застраховка "гражданска отговорност" както и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и да даде кръвна проба. Тези фактически констатации съдът извел от доказателствата по административната преписка и събраните в производството пред него. От правна страна е изведен правен извод, че са извършени нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал., ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР както е квалификацията според обжалваната заповед. Съдът е установил фактите относно протичането на процедурата пред административния орган и при констатации за липса на нарушения на административно производствените правила жалбата като неоснователна е отхвърлена. Така постановено решението е правилно. Поддържаните доводи за нарушения съставляващи касационни основания за отмяна са неоснователни. В производството пред тричленния състав на ВАС са установени всички факти от съществено значение за правилното квалифициране на действията на касатора като съставомерни на дисциплинарни нарушения съгласно посочените текстове от ЗМВР. Обосноваността на изводите на административния орган и съда се потвърждава от събраните по делото доказателства и преценката им във връзка едни с други. Констатациите, че нарушенията са извършени се подкрепят от всички доказателства по делото по несъмнен начин. Квалификациите, че тези нарушения са тежки и водят до налагане на най тежкото наказание са в съответствие с материалния закон поради което доводите за нарушение в такъв смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че в друго производство административно наказващ орган е преценил че няма нарушения /Закона за движение по пътищата/ не е основание тези констатации да се ползват със същата доказателствена сила в настоящето производство. Дисциплинарните наказания по ЗМВР са съставомерни при фактическо и юридическо обосноваване на материални предпоставки посочени в ЗМВР което е различна хипотеза от административно нарушение установявано и наказуемо по реда на ЗАНН или други закони. Дисциплинарното нарушение по ЗМВР може да не осъществява фактически състав и на административно нарушение, но ако е едновременно с това и административно нарушение отговорността предвидена по ЗАНН не изключва дисциплинарното наказание по ЗМВР и свързаните с него последици. Неоснователни са и доводите за нарушения при индивидуализиране на дисциплинарното наказание като е наложена най тежкото от тях. Органът е преценил правилно поведението на жалбоподателя и е съобразил тежестта на извършеното от него дисциплинарно нарушение. От фактическа страна не се установява нито едно обстоятелство в поведението на жалбоподателя което да е в подкрепа на извод за смекчаване на дисциплинарната санкция поради което доводите за несъответствие на наказанието на нарушението също са неоснователни. Неоснователни са доводите за неправилни изводи на съда относно сроковете за издаване на обжалваната заповед. Съдът е съобразил приложените по делото доказателства относно обстоятелството кога административно наказващият орган се е запознал с административната преписка и кога е издаден обжалвания акт. Доводите, че министърът е бил запознат на практика с воденото дисциплинарно производство по рано и че срокът следва да се счита, че започва да тече в по ранна дата от 22.10.2013 г. не се подкрепя от доказателствата по делото. Откриването на нарушението за министъра на вътрешните работи става със запознаването му с цялата преписка след който момент той има възможността да прецени доказателствата и да установи фактите относно дисциплинарното нарушение, извършителят и всички обстотятелства от значение за налагане на дисциплинарното наказание. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят разноските в полза на ответника, поискани своевременно и определени от съда в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия