Решение № 14508 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2010 г.

Решение № 14508 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димчо Димитров Михов, лично и като пълномощник на наследниците на Янула Димитрова Михова - Парашкев Димитров Михов, Димитрина Николова Мамарова, Тодорка Николова Иванова, Янула Михова Киримова, Атанас Георгиев Костов, Галина Атанасова Минева, Стоянка Атанасова Костова, Димитър Янев Тодоров, Светлана Тодорова Начева и Юлияна Тодорова Тодорова, против решение № 1011 от 19.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1580/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е изменена заповед № Z-1191/26.08.2009 г. на кмета на община Созопол, с която е утвърдена определената по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценка на подобренията върху новообразуван имот № 152, находящ се в землището на с. Черноморец, община Созопол, местността "Митков мост", относно оценката на подобренията, извършени от Иван Георгиев Драгиев и Ивайло Иванов Драгиев - ползватели на имот № 67 по помощния план на местността - 59 кв. м., от който попадат в новообразуван имот № 152, като е увеличена оценката от 28 лева на 898, 41 лева. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че оценката на процесните подобрения е правилно определена в съответствие с изискванията на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - извършена е от техническата служба на общината по пазарни цени. Поради необходимостта от специални знания е използвана и експертната оценка на лицензиран оценител, обективирана в оценителния протокол № 85 от 08.08.2008 г. Оспорва се заключението на съдебно-агрономическата експертиза, тъй като същото касае подобренията в целия имот № 67, а не само в процесните 59 кв. м., предмет на оценката. По отношение на съдебно-техническата експертиза касаторите считат, че оценените от нея лицева метална ограда и ограда от стоманенобетонови колове и мрежа не са включени в оценителния протокол на техническата служба и не съставляват подобрения по смисъла на чл. 72 от ЗС. Освен това в стойността на подобренията е включен и труда по полагане на оградата, което не представлява подобрение. По тези съображения претендират отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на община Созопол не взема становище по касационната жалба. Ответниците - Иван Георгиев Драгиев и Ивайло Иванов Драгиев също не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Считам, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Обосновано съдът е приел, че бившите ползватели на имота имат правата по чл. 72 от ЗС на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за извършените от тях подобрения върху подлежащия на връщане имот. Критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е същото да е трайно закрепено, респ. невъзможност да бъде отделено без съществено повреждане. Съдът е съобразил всички доказателства по делото и конкретно заключенията на двете експертизи - агрономическа и съдебно-техническа и законосъобразно е увеличил оценката на 898, 41 лв. От заключението на агрономическата съдебна експертиза е видно, че в процесната част от имота са засадени насаждения, които вещото лице подробно е описало и оценило по Наредба за базисните цени на трайните насаждения. Оценката на извършените подобрения включва всички разноски, които са били извършени с цел увеличаване стойността на имота. Когато съдът не разполага с познания, с които да установи фактите от съществено значение за правилното решаване на спора, се допускат и назначават експертизи, извършвани от експерти, притежаващи такива специални знания. Методиката за определянето на пазарната стойност е извън възможностите на съда и страните, поради което съдът като е основал изводите си на експертните заключения, е постановил правилно решение. Отделно от това, двете приети по делото експертизи не са били оспорени своевременно пред първата инстанция и е недопустимо едва сега в касационното производство да се правят възражения относно техните констатации и изчисления. Предвид гореизложеното, не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба от Иван Георгиев Драгиев и Ивайло Иванов Драгиев против заповед № Z-1191/26.08.2008 г. на кмета на община Созопол, с която на основание § 4л във връзка с § 4з, ал. 2, § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 2, т. 3 и § 30, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е утвърдена определената по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обективирана в протокол № 0085/8.08.2008 г., оценка на подобренията върху новообразуван имот № 152, находящ се в землището на с. Черноморец, община Созопол, местността "Митков мост", относно извършени подобрения от ползвателя на имот № 67 - записан в регистъра на ползвателите към помощния план за местността на Агавни Хачик Драгиева и Иван Георгиев Драгиев, в размер на 28 лв., като е посочено, че цената по настоящата оценка следва да бъде депозирана в тримесечен срок от влизане в сила на настоящата заповед от наследниците на Янула Димитрова Михова - възстановени собственици в полза на Иван Георгиев Драгиев и Ивайло Иванов Драгиев - бивши ползватели. Оплакванията на жалбоподателите са били, че същите нямат качеството на ползватели, а на собственици на имот № 67 по ПНИ, поради което не е следвало да се оценяват реализираните в него подобрения, а освен това от заповедта не става ясно размера на определената оценка за каква квадратура се отнася и за какви точно подобрения. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал и назначил две експертизи. Със съдебно-агрономическата са оценени трайните насаждения, а именно: 1 бр. люляк, 2 бр. лози - 3 г., 1бр. дюля - 4 г., 10 бр. лози - 15 г., 10 бр. циментови колове, на обща стойност 198. 41 лв., в която е включена и стойността на труда (30 лв.) за изваждане и преместване на коловете. С другата техническа експертиза е дадена оценка на постройките в имота, като по т. 2 са определени подобренията в частта от 59 кв. м., попадащи в имот № 152, както следва: лицева метална ограда и ограда от стоманобетонови колове и мрежа, в т. ч. изкоп ями за колове, полагане на бетон и труд ограда, на обща стойност 700 лв. При тези данни, от правна страна съдът е приел, кредитирайки изцяло заключенията по двете технически експертизи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не са оценени част от действително извършените подобрения и насаждения, и е изменил оценката, увеличавайки я от 28 лв. на 898. 41 лв. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани всички относими за изхода на спора доказателства, а по отношение на наличните такива съдът не е мотивирал своите правни изводи. Настоящият състав намира за основателно възражението, че е налице съществена разлика между броя и вида на трайните насаждения, описани в оценителния протокол и тези в агрономическата експертиза. В оценителния протокол се говори за 5 бр. овощни дръвчета, а в експертизата са оценени 1бр. люляк, 2 бр. лози - 3 г., 1бр. дюля - 4 г., 10 бр. лози - 15 г., 10 бр. циментови колове. От експертизата обаче не става ясно дали същата касае целия имот № 67 или процесната част от 59 кв. м., предмет на оценката. Независимо, че заключението на вещото лице не е било оспорено от страните, съдът не е следвало да го възприема безкритично, а първо да изясни дали то съответства на предмета на спора. Освен това съдът не е развил мотиви защо счита циментовите колове за подобрения по смисъла на чл. 72 от ЗС. Това налага при новото разглеждане на делото да бъде допусната и назначена нова съдебно-агрономическа експертиза със задача да даде оценка конкретно на подобренията в частта от 59 кв. м. от имот № 67, понастоящем попадащи в имот № 152. Заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, в частта по т. 2, е обективно и точно изготвено, касае процесната част от имота, поради което законосъобразно е възприето от административния съд. Съдът обаче не е развил мотиви защо счита, че сочените подобрения: лицева метална ограда и ограда от стоманобетонови колове и мрежа, както и труда за изграждането им, представляват подобрения по смисъла на чл. 72 от ЗС. В хипотезата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е същото да е трайно закрепено, респ. да е невъзможно да бъде отделено без съществено повреждане. В този смисъл е и Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, издадено във връзка с приложението на чл. 72 от Закона за собствеността. Мотиви на административния съд в тази насока липсват, което налага при новото разглеждане на делото съдът да прецени и да развие съображения дали всяко едно от подобренията отговаря на сочения критерий и дали е следвало да бъде включено в оценката. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, но тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, четвърто отделение