Решение № 694 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 114/2010 г.

Решение № 694 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 114/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК, отм. вр. с § 2 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на М. В. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. № 853/06 г., в частта, с която е решен спорът по чл. 107, ал. 1 от СК, отм. за ползване на семейното жилище след развода на страните с предоставянето му на бившата съпруга. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Б. И. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, я намира за неоснователна поради следното: За да предостави ползването на семейното жилище - придобито от страните по времето на брака им в СИО, на бившата съпруга въззивният съд е приел, че отношенията на страните са нетърпими. При съпоставяне на съпрузите по критериите на чл. 107, ал. 1 от СК, отм., е отчел, че бившата съпруга няма вина за развода, нито доходи, които да й позволяват да си намери друго жилище. Бившият съпруг - касаторът носи брачната вина, ползва стая от жилището не за живеене, а като склад във връзка с търговската дейност, която развива и от която има доходи; като търговец е регистриран на друг адрес. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани - отношенията на страните са конфликтни и напрегнати. В жилището - при самостоятелни права за част от него, съобр. ППВС № 12/71 г., живее и пълнолетната им дъщеря, която също е в конфликтни до нетърпимост отношения с баща си - касатора. Затова обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че отношенията на страните не позволяват съвместно ползване на семейното жилище - апартамент в [жк], с налична площ от 60 кв. м., с три стаи / след вътрешно преустройство/. При съпоставката на страните по критериите на чл. 107, ал. 1 от СК отм. обосновано е прието, че ответницата не носи брачната вина и няма доходи, които да й позволят да си подсигури друго жилище. Касаторът работи, има доходи от търговска дейност, която развива на друг адрес, видно от удостоверението от търг. регистър. Пред инстанциите по същество касаторът не е представил доказателства за изброените в касационната жалба заболявания, те не са установени и не могат да се вземат предвид при съпоставката. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.