Решение № 9564 от 27.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Алргхбан, гражданин на Сирия, чрез адвокат К. Сулев, против решение 7135 от 30.11.2021 г. по адм. дело 2179/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу заповед 53643-89/20.01.2021 г. на директора на дирекция Миграция - МВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка Отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България . С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост - отменителнo касационнo основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Ответникът директорът на дирекция Миграция МВР, чрез юрисконсулт Чорбаджийски, в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Алргхбан, гражданин на Сирия, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, против заповед 53643-89/20.01.2021 г. на директора на дирекция Миграция - МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка Отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България , като на основание чл. 39 б, ал. 1 от ЗЧРБ му е определен срок за доброволно напускане на страната 30 дни. След като съдът е изяснил делото от фактическа страна е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган, че същата съдържа от формална страна правни и фактически основания за издаването й. За спазени са приети и процесуалните правила. Съдът е установил по делото и материалноправната предпоставка - въведен сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане по отношение на жалбоподателя, а именно въведен сигнал с шенгенски идентификационен номер [номер] на Германия, като на лицето била наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген, валидна до 01.12.2023 г. Мотивирал се е, че в съответствие с изискването по чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ са проведени и консултации между компетентните органи по прилагането на Шенгенската информационна система от българска страна Дирекция Международно оперативно сътрудничество МВР и Бюро Сирене за Германия. Изрично е подчертано от съда, че в хипотезата на чл. 40, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 19 от ЗЧРБ органът при прилагането на мярката е отчел изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като е приел, че в конкретния случай не са налице изключващите прилагането на процесната ПАМ основания както и, че с прилагането й ще се постигне преследваната цел, като опазването на обществения ред и сигурност на ЕС са с приоритет пред засягането на личния и семейния живот на лицето, при отчитане на факта, че към настоящия момент няма изградени семейни връзки на територията на страната. Така постановеното решение е правилно. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За издаването на процесната заповед органът се е позовал на чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ, съгласно която отнемането на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 след провеждане на консултации с държавата-членка, подала сигнала за отказ за влизане. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 19 от ЗЧРБ. В хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 19 от закона се изисква чужденецът субект на мярката, да е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане. Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства в административното производство, е видно, че оспорващият е чужденец и че същият е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане на основание чл. 24 от Регламент (ЕО)1987/2006 - отказ за влизане, с шенгенски идентификационен номер DEP1920718235500001 на Германия, като на лицето е била наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген, валидна до 01.12.2023 г. Извън горното, за налагането на ПАМ по чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ се изисква и провеждане на консултации с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане. Като в случая правилно е прието от съда, че задължението за консултативна процедура е надлежно изпълнено, за което свидетелстват данните в писмо от 08.01.2021 г. между Дирекция Международно оперативно сътрудничество МВР и Бюро Сирене за Германия. Изложеното от касационния жалбоподател, а именно, че съдът не е обсъдил и е игнорирал направеното пред него възражение, че в обжалваната заповед не е посочено, че са проведени консултации се приема за неоснователно. Съдът е установил, че с оглед данните по делото такива консултации са проведени, като изрично е посочил, че за това свидетелства писмо от 08.01.2021 г., част от административната преписка. Именно като част от преписката данните за тези консултации не е необходимо да бъдат вписани в обжалваната заповед, каквото твърдение излага касаторът. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ задължава компетентният да наложи ПАМ административен орган, да отчете: продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Съобразяването с тези изисквания е задължително, макар да е част от съдържанието на оперативната самостоятелност, с която несъмнено разполага. Правилно съдът е приел, с оглед установеното по делото, че по отношение на жалбоподателя няма висящо производство по ЗУБ, не попада в категорията уязвими лица, както и, че не разполага със семейни връзки на територията на Република България, на основание данните за разтрогване на брака му с българска гражданка. Следва да се посочи, че и твърдения в обратна посока жалбоподателят не е правил. Настоящата инстанция преценява за неоснователно оплакването в касационната жалба, че съдът е коментирал семейно положение, семейни връзки и лично положение, все обстоятелства, който според касатора не са предмет на жалбата му срещу заповедта за налагане на ПАМ и така е постановил неправилно решение. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, при постановяването на което не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, връзка с чл. 228 от АПК следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100. 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение