Решение № 11942 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2018 г.

Решение № 11942 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Главният архитект на община Самоков обжалва Решение № 768/09.07.2018 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 316/2018 г., с което е обявен за нищожен негов изричен отказ, обективиран в писмо рег. № Г-9/01.03.2018 г., по заявление от 09.01.2018 г. на "Пиаца- Комерсиал" ЕООД за допускане изработването на подробен устройствен план – изменение на плана за регулация на УПИ III – "за търговия и услуги", ПИ № 65231.906.285 в кв. 416 по плана на гр. Самоков.

Ответникът "Пиаца-Комерсиал" ЕООД е на становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна. Оспореното решение е недопустимо – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.

1. Обявеният за нищожен акт-писмо не представлява волеизявление с белезите на изричен отказ по смисъла на чл. 214, т. 2 вр. т. 1 ЗУТ и чл. 21, ал. 1 АПК, който е съдебно атакуем по реда на чл. 215 ЗУТ.

а. С него заинтересованата страна е информирана за решението на Експертния съвет при община Самоков по повод на заявлението за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ. Решението на помощния орган е възпроизведено буквално и отразено като приложено към писмото.

б. Изявлението в писмото не изразява собствена воля по основателността на искането, нито чрез препратка към мотивите на решението на експертния съвет очертава обективна връзка между възприемането им и формирането на изходящ от самия главен архитект отказ да допусне градоустройствена процедура в това му качество. Доколкото дружеството е подало заявлението до кмета на общината като компетентен орган по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, главният архитект не се е произнесъл и като орган, сезиран с искане за издаване на административен акт.

в. По съществото си писмото може да бъде определено като уведомително (придружително). То осведомява страната относно факта на разглеждане на заявлението от експертния съвет и съдържанието на неговото решение. Затова и непосредствена неблагоприятна промяна в правната сфера на дружеството писмото не е годно да породи, а въпросът за съдбата на искането за изменение на ПУП, респ. против кой акт е осъществима защита от заинтересованата страна, е неотносим към критериите за квалификацията му.

2. На самостоятелно основание за дружеството не е налице правен интерес от обявяването на нищожността на акта, дори и той да беше обжалваем.

а. Когато обяви нищожността на отказ на некомпетентен орган, съдът изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган – чл. 173, ал. 4 АПК. Целта на разрешението е да се възстанови висящността на административното производство и то да продължи пред компетентния орган, който да издаде и завършващия го акт.

б. В случая, при констатацията на съда, че още към датата на писмото е бил влязъл в сила мълчалив отказ на компетентния орган – кметът на общината, тази цел не може да бъде постигната, тъй като надлежният орган не би бил обвързан от задължението за произнасяне. Позитивни правни последици за заинтересованата страна, с които е съизмерим интересът й от оспорване, в конкретната хипотеза не възникват от осъществената с обявяването на отказа за нищожен защита.

3. а. Непроизнасянето на кмета на общината по заявлението в предвидения от чл. 135, ал. 3 ЗУТ срок не би засегнало валидността на негов изричен последващ акт. С оглед на характера на срока, изтичането му не прекратява правомощието да се издаде заповед за разрешаване или отказ да се изработи проект за изменение на плана. Фикцията на мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 1, предл. посл. АПК) е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията и нейна цел е преодоляването му. Произнасянето след срока няма да накърни компетентността на органа, който поради правното си бездействие до този момент не е решил въпроса, поставен с искането до него. След като не е влязъл в сила изричен акт с индивидуализиращите го обективни и субективни предели, органът не е обвързан от административнопроизводствената пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК (косвено по аргумент за противното и от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК).

б. Както правилно е приел и съдът, правото да се отправи друго искане за изменение на ПУП не е преклудирано. Съответно за страната остава открита възможността да инициира ново административно производство пред органа по чл. 135, ал. 1 ЗУТ.

4. а. Съдебното решение, постановено при наличието на отрицателните предпоставки по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК за допустимостта на първоинстанционното производство, следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.

б. При този изход на спора, в полза на администрацията ще бъде присъдено своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции в размер, съобразен с минималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение