Решение № 5710 от 21.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 228/2012 г.

Решение № 5710 от 21.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 228/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Янков Вълев от с. Българин, общ. Харманли, обл. Хасково, против Решение № 4761/31.10.2011 г. по адм. д. № 926/2011 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по делото ДФ "Земеделие" София, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението на АССГ е правилно и обосновано и е постановено в съответствие с процесуалните разпоредби и с материалния закон. Направен е обоснован и правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по програмата за развитие на селските райони за 2007 - 2013 г. Установена е от доказателствения материал по делото недостатъчна наличност на бюджета за финансиране по мярка 121, като такава е установена още към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя на 28.10.09 г., което потвърждава фактическото основание в оспорената заповед за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Обосновано е прието от съда, че заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/2008 г., регламентираща недостатъчност на бюджета като основание за постановяване на отказ за финансиране по мярката. Жалбата е подадена от надлежна страна и в установения от закона 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд в съответствие с разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от АПК след като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение и съответствието му с материалния закон, намира същото за недопустимо като постановено по недопустима жалба, което налага неговото обезсилване. Съображенията за това са следните: Производството по адм. д. № 1926/2011 г. на Административен съд София-град е било образувано въз основа жалбата на Иван Янков Вълев, срещу Заповед № РД-09-1204/28.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните, срещу Заповед № 01-РД-/2528 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София, за отказ за финансиране на подадено от него заявление за подпомагане по Мярка № 121 - "Модернизиране на земеделските стопанства" с УИН № 26/121/03664 по реда на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С обжалваното решение административния съд е приел, че обжалваната заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София е връчена на жалбоподателя с обратна разписка на 03.09.2010 г. В законовоустановения 14-дневен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК заповедта е била обжалвана по административен ред пред министъра на земеделието и храните. По повод подадената жалба, преписката е изпратена от ДФ "Земеделие" на министъра на земеделието и храните на 27.09.2010 г. и е входирана в Министерството на земеделието на 28.09.2010 г. В двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1 от АПК от получаване на преписката министъра на земеделието и храните не се е произнесъл по подадената жалба. Същият е изтекъл на 12.10.2010 г., вторник, присъствен ден. На 13.12.2010 г. същият е депозирал жалба пред Административен съд София-град, срещу Заповед № 01-РД-/2528 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София, по повод на което е било образувано адм. д. № 293/2011 г. С Определение № 644/14.02.2011 г. по горното дело административният съд поради просрочие е оставил без разглеждане жалбата на Иван Янков Вълев, срещу заповедта на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София и е прекратил производството по делото. Определението с частна жалба е било обжалвано пред Върховен административен съд София, по повод на което е образувано адм. д. № 4727/2011 г. С определение от 28.11.2011 г. по горното дело частната жалба като просрочена е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението не е било обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд и е влязло в сила. Междувременно със Заповед № РД 09-1204/28.12.2010 г. министърът на земеделието и храните в качеството му на непосредствено по-горестоящ административен орган се е произнесъл по жалбата на Иван Янков Вълев, срещу Заповед № 01-РД/2528/16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която е отказано финансирането на подаденото от него заявлението за подпомагане по Мярка № 121 - "Модернизиране на земеделските стопанства" по реда на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като е оставил без уважение жалбата. След издаването на тази заповед, с жалбата си до Административен съд София-град, подадена чрез министъра на земеделието и храните изпратена по пощата на 25.01.2011 г. и входирана в Министерство на земеделието и храните на 27.01.2011 г., жалбоподателя е оспорил както законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните, така и законосъобразността на Заповед № 01-РД/2528 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София. С решението, предмет на касационната жалба, административният съд е приел, че жалбата срещу заповедта на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е подадена в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК и се е произнесъл по съществото на спора, като на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. - поради недостатъчен бюджет по мярката е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иван Янков Вълков, против Заповед № 01-РД/ 2528 от 16.08.2010 г. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София. Върховния административен съд намира обжалваното решение на Административен съд София-град за процесуално недопустимо като постановено по недопустима жалба, което налага обезсилването му като такова. От приложените към адм. д. № 1926/2011 г. на Административен съд София-град писмени доказателства към административната преписка се установява, че Заповед № 01-РД/2528 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София е връчена на жалбоподателя Вълев с обратна разписка на 03.09.2010 г. От момента на връчването й за нея започва да тече срокът за обжалване на заповедта както по административен, така и по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 148 от АПК предоставя на заинтересованата страна право на избор за оспорване на административния акт по административен или по съдебен ред. В конкретния случай жалбоподателя е предпочел да оспори заповедта първоначално по административен ред и след това по съдебен ред. Жалбата по административен ред до министъра на земеделието и храните като непосредствено по-горестоящ орган е подадена в законовоустановения 14-дневен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК чрез ДФ "Земеделие" на 13.09.2010 г. Преписката е препратена на министъра на земеделието и храните на 27.09.2010 г. и е входирана в министерство на земеделието на 28.09.2010 г. под № 13 7809. От този момент в съответствие с чл. 97, ал. 1 от АПК започва да тече двуседмичният срок за министъра на земеделието и храните за произнасяне по жалбата и изтича на 12.10.2010 г. - вторник, присъствен ден. В установения от закона 14-дневен срок министърът на земеделието и храните не се е произнесъл по жалбата. В съответствие с чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да бъде оспорена чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Аналогична на нея е разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, според която на оспорване по съдебен ред относно тяхната законосъобразност подлежат първоначалния административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт. Според нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Според ал. 3 на същия текст, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В конкретния случай, както вече се посочи, министърът на земеделието и храните е следвало да се произнесе по жалбата подадена до него най-късно до 12.10.2010 г. От този момент при непроизнасяне от негова страна за жалбоподателя започва да тече срока за оспорване законосъобразността на заповедта на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" пред съответния административен съд, който според чл. 149, ал. 1 от АПК е 14-дневен. Тъй като в самата заповед е посочено единствено, че заповедта може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок пред министъра на земеделието и храните а не е посочено, че тя може да се оспори и пред съда, в сътветствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за оспорване законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор пред съда се удължава на 2 месеца и изтича на 13.12.2010 г. - понеделник, присъствен ден. Жалбата срещу нея е подадена от жалбоподателя по пощата една на 25.01.2011 г., т. е. след законовоустановения срок, поради което съдът е следвало да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Между другото, такава е и разрешението на административния съд София-град в другия състав по адм. д. № 293/2011 г., където на това основание жалбата на Иван Вълев, срещу същата заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е оставена без разглеждане поради просрочие на същата. Сроковете за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява самото право на жалба. Административният съд с решението, предмет на касационната жалба, като се е произнесъл по съществото на спора по една недопустима жалба, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. Само за пълното на изложението относно срока за обжалване следва да се посочи, че издадената по-късно Заповед № РД 09-1204/28.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която същият в качеството си на непосредствено по-горестоящ административен орган се е произнесъл по жалбата на Иван Вълев, срещу Заповед № 01-РД/2528 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София, като е оставел без уважение същата, не възстановява срока за обжалване. Последвалият изричен отказ не възстановява пропуснатият срок за обжалване по съдебен ред на административния акт при наличие на непроизнасяне от страна на административния орган. Нормата на чл. 149, ал. 3 от АПК е категорична, че в хипотезата на непроизнасяне от страна на по-горестоящия административен орган, срокът за обжалване на първоначалния административен акт пред съда започва да тече от крайната дата, на която административния орган е следвало да се произнесе. С оглед изложеното Решение № 4761/31.10.2011 г. по адм. д. 1926/2011 г. на Административен съд София-град, с което същият се е произнесъл по съществото на спора по законосъобразността на Заповед № 01-РД/2528 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София е недопустимо като постановено по процесуално недопустима жалба и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по същото дело пред административния съд прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение