Решение № 1391 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2020 г.

Решение № 1391 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител, против Решение № 116 от 9.04.2020 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 790 по описа за 2019 г., с което по жалба на Н. Икониев от [населено място] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/3389 от 27.09.2019 година, издаден от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и спрямо него е установено публично държавно вземане в размер на 9 415. 81 (девет хиляди четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 година, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 година за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 (Наредба № 11/03.04.2008 година). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Кандидатстването по процесната мярка е свързано с изпълнение на многогодишен ангажимент от 5 години, като всяка година бенефициерът е длъжен да подава заявление съобразно поетия ангажимент. Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 година, като е приел, че преди издаването на АУПДВ административният орган е следвало да издаде нарочен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярката за подпомагане. Издаването на такъв не е условие, без което не може да се установи публичното вземане. В подкрепа на това разбиране е историята на тълкуваната разпоредба. Към момента на издаване на АУПДВ органът дори не е имал такова правомощие, което се потвърждава от съдебната практика на Върховния административен съд – решение № 3536 от 13.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2013 г. Прекратяване на ангажимента предвижда чл. 15, ал. 1 от Наредбата, но при други обстоятелства. Граматичното тълкуване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 води до извод, че административният орган едновременно е длъжен да изключи бенефициера от подпомагане и да поиска възстановяване на дължимите суми. Неправилно съдът приел, че "изключване от подпомагане" е равнозначно на "прекратяване на многогодишния анажимент". Изключването от подпомагане по дадена мярка, съгласно чл. 18, § 3 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, представлява административна санкция, която се налага заедно с издаването на АУПДВ за възстановяване на недължимо платени суми по мярка 211. Посочените нормативни актове на вторичното право на ЕС, макар и отменени, считано от 01 януари 2015 г., са приложими спрямо заявленията за помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди преди тази дата, какъвто е случаят. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата против АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Н. Икониев от [населено място], чрез адв. Динев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред АС не е имало спор по фактите и те са следните: Жалбоподателят, регистриран с УРН, е подал на 13.05.2011 година, за кампания 2011, първо общо заявление за подпомагане с УИН 14.18.0511/28864, като е попълнил и заявление за регистрация. Заявено е подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за национални доплащания на хектар земя (НДП) и по Мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" (НР1). Установено е от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1152 от 21.07.2012 година на изпълнителния директор на ДФЗ, че по заявление за финансово подпомагане с УИН 14.18.0511/28864 за кампания 2011, по мярка 211 – НР1 е извършено първо компенсаторно плащане в общ размер на 7 492. 87 лева (таблица № 2), като първоначално е оторизирана сума от 7 218. 27 лева, а при извършена последваща оторизация сумата от 274, 60 лева (таблица № 1). Установено е от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2501 от 20.09.2013 година на изпълнителен директор на ДФЗ, че жалбоподателят, е подал заявление за финансово подпомагане с УИН 14.10.0512/31770, за кампания 2012. Конкретно по мярка 211 – НР1, на два транша, е извършено общо плащане в размер на 9 221. 97 лева (таблица № 2), като първоначално е оторизирана сума от нула лева, а при извършена последваща оторизация (графа намаления от таблица № 1 с отрицателен знак) – сумата от 9 221. 79 лева. Установено е от уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1874 от 14.08.2014 година на изпълнителния директор на ДФЗ, че жалбоподателят е подал заявление за финансово подпомагане с УИН 14.09.0413/34180 за кампания 2013. Конкретно по мярка 211 – НР1, на два транша, е извършено плащане в общ размер на 8 553. 71 лева (таблица № 2), като е оторизирана сума от 8 553. 71 лева (таблица № 1). По делото, въпреки указанията на съда, включително във връзка с разпределение на доказателствената тежест, не е представено заявление за подпомагане за кампания 2014 с УИН 14.06.0614/38011, подадено от жалбоподателя, посочено в мотивите на АУПДВ. Ответникът е заявил също, че уведомително писмо във връзка с това заявление за подпомагане за кампания 2014 година не е издавано. По делото пред АС ответникът, като доказателства за извършените плащания в полза на жалбоподателя по подадените заявления за кампании 2011, 2012 и 2013, както и за извършено плащане по цитираното, но неприложено, подадено заявление за подпомагане за кампания 2014, за което уведомително писмо не е издавано, е представил извлечения от СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания). Данните в така представените и приобщени документи потвърждават извършените в полза на жалбоподателя плащания, съгласно уведомителни писма по заявления за подпомагане съответно за кампании 2011, 2012 и 2013, както следва: За кампания 2011 по мярка 211 - НР1, са извършени три плащания в общ размер на 7 492. 87 лева, от които: 7 218. 27 лева на 23.12.2011 година; 225. 17 лева на 31.05.2012 година; 49. 43 лева на 31.05.2012 година. За кампания 2012 по мярка 211 – НР1 са извършени две плащания в общ размер на 9 221. 79 лева, от които: 1 659. 92 лева на 27.08.2013 година; 7 561. 87 лева на 27.08.2013 година. За кампания 2013 по мярка 211 – НР1 са извършени четири плащания в общ размер на 8 553. 71 лева, от които: 5 614. 42 лева на 14.12.2013 година; 1232. 43 лева на 14.12.2013 година; 307. 23 лева на 17.04.2014 година и 1 399. 63 лева на 17.04.2014 година. За кампания 2014: Установено е от така приложените извлечения, че по мярка 211 - НР1, на 18.12.2014 година са извършени две плащания в полза на жалбоподателя, съответно на сумата от 2 231. 08 лева и на сумата от 10 163. 80 лева. Сборът от двете суми е равен на сумата от 12 394. 88 лева, посочена в АУПДВ като изплатена сума по заявление с УИН 14.06.0614/38011 за кампания 2014 по мярка 211 – НР 1. След съвкупната преценка на тези доказателства, и въпреки липсата на издадено уведомително писмо за кампания 2014 година, съдът е приел за установено, че за кампания 2014 година на жалбоподателя е оторизирана и изплатена сума от 12 394. 88 лева по заявление за подпомагане за кампания 2014 година по мярка 211 – НР 1. По делото не са представени доказателства за подаване от жалбоподателя на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за следващата кампания 2015. С писмо изх. № 01-6500/3389 от 24.06.2019 година на заместник – изпълнителния директор на жалбоподателят е уведомен за откриването на производство по издаване на АУПДВ. Като основание за образуване на производството е посочено неспазването на многогодишен, петгодишен, ангажимент по мярка 211, поет с подаването на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за кампания 2011, по което е получено първо компенсаторно плащане, което на свой ред представлява неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 година – кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най – малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. В писмото общо е посочено, посредством възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, че земеделският стопанин се изключва от подпомагане при неподаване на заявление за подпомагане по време на петгодишния ангажимент. Жалбоподателят е уведомен, че тъй като изплатените до момента суми за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 година са съответно в размери 7 492. 87 лева; 9 221. 79 лева; 8 553. 71 лева и 12 394. 88 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата, същият следва да възстанови 9 415. 81 лева, представляващи 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си след четвъртата година от поетия ангажимент. В писмото е предоставена възможност на кандидата за депозиране на възражения. Писмото е съобщено на жалбоподателя на 10.07.2019 година, видно от известие за доставяне. В указания срок жалбоподателя е подал възражение, в което единствено са изложени доводи за неверност и неоснователност на "твърденията" в уведомителното писмо, съответно несъгласие с тях. На 27.09.2019 година заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е издал АУПДВ с изх. № 01-6500/3389, с който след обсъждане на възражението срещу уведомителното писмо и приемане на същото за неотносимо към откритото производство, поради неподаването на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за кампания 2015 след четвъртата година на поетия петгодишен ангажимент по мярка 211, поет с подаването на заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1 за кампания 2011, по което е получено първо компенсаторно плащане, жалбоподателят е изключен от подпомагане и спрямо същия, на основание чл. 14, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9 415. 81 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014. Издаденият АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и получен лично от него на 8.11.2019 година видно от приложено по делото известие за доставяне. При тези факти административният съд приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, но в нарушение на материалния закон. От анализа на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и използвания израз "се изключва от подпомагане", според съда, следва че елемент от фактическия състав за определяне на публично държавно вземане, е прекратяването на многогодишния ангажимент с нарочен предходен акт като възстановяването на получените компенсаторни плащания е законна последица от изключването от подпомагане с влязъл в сила акт. Съдебното решение е неправилно. Макар първоинстанционният съд да е приел, че неиздаването на влязъл в сила предходен на АУПДВ административен акт за изключване на жалбоподателя от подпомагане, е в нарушение на материалния закон при издаването на АУПДВ, това всъщност е извод за съществено процесуално нарушение от страна на административния оран при издаването на акта. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Според правилото на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките, като в хипотеза на прекратяване след четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент земеделският стопанин дължи възстановяване на 25 % от получените компенсаторни плащания. Няма законна пречка с изключването от подпомагане, на земеделския стопанин едновременно да се установи задължение за възстановяване на изплатената помощ, в зависимост от годината от поетия многогодишен ангажимент, за която не е изпълнено изискването за подаване на заявление, стига правото на защита на адресата на административния акт да е зачетено. Това следва от съюза "и" при редакцията на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 4. Освен всичко друго, пълното реализиране на диспозицията на нормата с един административен акт, при наличието на едни и същи факти от хипотезата й, води до процесуална икономия при оспорването на единствения административен акт, издаден при установените факти, вместо последователното оспорване на евентуалния акт за изключване от подпомагането и впоследствие на АУПДВ. Следователно, основателно е оплакването на касатора, че преди издаването на процесния АУПДВ, не е следвало задължително да е налице влязъл в сила административен акт, с който се прекратява многогодишния ангажимент на ползвателя на помощта. Цитираното в мотивите на първоинстанционния съд решение на ВАС по адм. д. № 435/2019. не променя направения извод. В онзи случай, административният орган е издал нарочен акт за изключване от подпомагане, който не е бил влязъл в сила и въпреки това, само въз основа на този акт, впоследствие е издаден АУПДВ. Не е налице и трайна практика на Върховния административен съд в посочения от първоинстанционния съд смисъл. Вж Решения по адм. д. № 6776/20, 7697/20, 8112/20, 9529/20, 9780/20 и др. на съдебни състави на първо и осмо отделения на ВАС. Като е отменил оспорения акт само на процесуалното основание, че преди него не издаден посоченият нарочен акт за изключване от подпомагане (като е определил това нарушение като неправилно прилагане на материалния закон), първоинстанционният съд, на практика, не се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ. Това не може да стане за първи път от касационния съд, което налага след отмяната на първоинстанционното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото следва да се разгледа и претенцията за разноски, направена в настоящото производство, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение