Решение № 8500 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2018 г.

Решение № 8500 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 7348 от 4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 875/2017 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на "Г. - 91 А" ООД, гр. Б., срещу Ревизионен акт № Р-22002315008839-091-001/17.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена с Решение № 2112/01.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., с който за дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 7 180,70 лв. и са начислени съответните лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по 5 фактури, издадени от "Д. В. Т. БГ" ЕООД и 2 фактури издадени от "П.-БГ" ЕООД. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Г. - 91 А" ООД, представлявано от адв. Илиева, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за наличие на безспорни доказателства, обективиращи стопанските операции, респективно реалността на доставките. Позовава се на практика на СЕС и заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С.-град и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез своя процесуален представител в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 450 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, с която са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер от 7 180,70 лв. по фактури, издадени от доставчиците "Д. В. Т. БГ" ЕООД и "П.-БГ" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2012 г. и м. 10.2013 г. с предмет на доставките - материали за сухо строителство, доставка и монтаж на ПВЦ профили и дограма. Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги, именно от доставчиците сочени като такива в процесните фактури. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл, че не се осъществява реално предаване на предмета по доставките, между страните, извършен е документооборот, целящ да създаде привидност за изпълнени доставки, каквито в действителност не са налице. Излагат се мотиви, че РЛ е имало възможност само да осъществи доставките. Решението е правилно. Установено е, че през ревизирания период "Г. - 91 А" ООД е осъществявало облагаеми доставки към "И.-П." ЕООД, "Т.-МСВ" ЕООД, "А. 13" ЕООД, "Е. Б." ЕООД и "Е." ЕООД с предмет СМР и доставка и монтаж на ПВЦ дограма. Твърди се, че за осъществяване на сочените дейности ревизираният субект е използвал стоките и услугите, фактурирани от двете дружества доставчици. Съдът е констатирал, че е налице разминаване в твърденията на касатора по повод фактура № 10.. 396 от 31.10.2013 г., издадена от "П.-Б." ЕООД. Твърди се от ревизирания субект, че закупената с нея стока е продадена на "Т. -МСВ" ЕООД, а фактурата на лист 96 от делото, издадена от "Г. - 91 А" ООД към това дружество, е от 23.09.2013 г. т. е. преди 31.10.2013 г., когато е получена предходната доставка. Посочил е още, че в представените по делото пътни книжки не се посочва наименованието на товара, поради което нито една от тях не може да бъде обвързана с конкретна фактура, а оттам да бъде установено транспортирането на стоките и предаването им на получателя от доставчика "П.-Б." ЕООД. Такива разминавания се наблюдават и по повод фактура № 0000000267/23.08.2012 г., издадена от "Д. В. Т. БГ" - дограмата е продадена от РЛ на ЗЗД "Е. Б.", обективирано с фактура № 0000000705/20.08.2012 г., т. е. отново преди датата на предходната доставка. Тези несъответствия разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства. Представени са от ревизираното лице първични и вторични счетоводни документи, протоколи за установяване на СМР, договори за възлагане на СМР между РЛ и неговите възложители. За преките доставки от "Д. В. Т. БГ" ЕООД са представени фактури, количествено-стойности сметки, протоколи за предадени стоки, а по повод СМР са представени протоколи за установяване завършеност на натурални видове строители и монтажни работи. За фактурираната услуга от "П.-Б." ЕООД са представени договор за услуга и протокол обр. 19 от 30.10.2013 г. за предаване извършената услуга. В хода на съдебното производство пред първата инстанция са представени фактури за закупено гориво и заверени копия на пътни книжки. Представянето на последните едва в хода на съдебното производство, непосредствено преди последно открито съдебно заседание, сочи на извода за съставянето на пътните книжки за целите на производството. Колкото до фактурите за закупено гориво, същите по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с процесните фактури, по преките доставки, горивото е закупено в период, в който ревизираното лице е осъществявало доставки на свои възложители, поради което депозираните доказателства не могат да оборят констатациите на органите по приходите и първоинстанционния съд. Изследвана е веригата на изпълнение на СМР и доставката на материали. Съдът правилно е посочил, че от представените доказателства не може категорично да се изведе изводът, че стоките и услугите са доставени, респ. изпълнени именно от посочените в първичните счетоводни документи доставчици. Констатирано е, че ревизираното лице е имало възможност само да извърши фактурираните от него последващи доставки. След анализ на представените от ревизираното лице документи, съдът е изследвал предпоставките по изпълнение на сключените договори, мотивите на решението съдържат подробен и последователен анализ и изводи за всяка една доставка, пряка и последваща. Обсъдил е и счетоводната установеност по последните и е стигал до правилния извод за невъзможност да се установи реалното доставяне на процесните стоки и услуги именно от лицата фактурирали ги. Последващата реализация също не е основание да се обоснове реалност по преките доставки. Същата дори разколебава осъществяването на доставките от "Д. В. Т. БГ" ЕООД и "П.-БГ" ЕООД. С ангажираните доказателства не се установява при осъществяването на възложените СМР на РЛ, същият да е ползвал подизпълнители. Обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на услуги и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът. В процесния случай няма противоречие с практиката на СЕС, именно защото не е доказана реалността на доставките, предвид което възраженията на касатора в тази посока са неоснователни. Постановени са решения на СЕС в смисъл, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоки - материали и услуги -СМР, следва да се притежават от него и от неговия доставчик, след като са равнопоставени страни по един и същ договор. Получателят на доставките следва да притежава в тяхната последователност всички необходимите доказателства за установяване реалното изпълнение на доставките. Така представените документи водят до извод, че дейностите са осъществени реално от ревизирания субект, който има кадрови и технически потенциал да ги осъществи, при което не е ползвал подизпълнител и издадените от същия фактури не отразяват реални стопански операции. Правилно е квалифицирано основанието да не се признае право на приспадане на данъчен кредит в РА по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 6 и чл. 9 ЗДДС поради липса на осъществена доставка от издателите на фактурите "Д. В. Т. БГ" ЕООД и "П.-БГ" ЕООД. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. П. силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. Същото може да се види и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС, в която съгласно чл. 14, § 1 доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС в случая е доставка на стока и услуга. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по издадените от "Д. В. Т. БГ" ЕООД и "П.-БГ" ЕООД фактури. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд С.-град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" С. разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в претендирания размер на 450 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,