Решение № 409 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 646/2010 г.

Решение № 409 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 646/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 724 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 646 от 2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 368 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 20091200500360 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2568 от 23.10.2008 г. постановено по гр. д. № 309 от 2007 г. на РС, [населено място] и е прекратено производството поради недопустимост на иска по касационната жалба на И. Х. Ц. и К. Х. Ц. приета за редовна с определение № 142 от 6.04.2010 г. по ч. гр. д. № 521 от 2009 г. на ВКС, Второ отделение. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за наличието на правен интерес от провеждането на положителен установителен иск за собственост при условие че и двете страни не осъществяват фактическа власт върху имота. Ответниците Х. П. П., Е. Г. Т., Х. Г. Т., М. П. Ц., Н. П. П., Т. П. П., Г. Х. Ц. и К. Х. Д. не са взели становище. Ответниците Н. Л. Д., Я. Х. Д., С. Х. Д. и П. Б. Ш. също не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок по чл. 283 ГПК. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. При постановяване на решението са обсъдени приложените доказателства и становищата и възраженията на страните като съдът ги е преценил по вътрешно убеждение, което е в съответствие с изискването на чл. 12 ГПК. В съответствие с чл. 235, ал. 1 ГПК е основал своето решение на основание фактите по делото. Основният въпрос който се поставя е за наличието на правен интерес от провеждането на положителния установителен иск за собственост. Иска е предявен от лица, които са наследници на Х. Я. Д. /Д./, починал на 22.04.1949 г. и оставил наследници - страните по делото /у-ние за наследство №... от..... г./. Спора е за имот, представляващ нива с площ от 1 800 кв. м. в м. "Б.", землище на с. "Г. Д.", който е включен в регулация и представлява поземлен имот №...., кв.... по плана на [населено място], област "Р.". Този имот е внесен в ТКЗС, впоследствие е влязъл в регулация през 1957 г. и е възстановен в реални граници с решение №.... от.... г. на ОС"ЗГ", [населено място]. Ответниците Н. Л. Д., Я. Х. Д. и С. Х. Д. са наследници на починалия низходящ на общия наследодател Я. Х. Д.- поч. на 22.09.1992 г. Те са се снабдили с констативен н.а. №..., т...., рег. №... ., н.д. №.... от.... г. и са прехвърлили имота на П. Б. Ш. с н.а. №...., т...., рег. №....., н.д. №.... от.... г., който се намира във владение на имота. Това обстоятелство е изяснено в присъствието на адвокатите на ищците- касатори на 17.10.2007 г. когато пълномощника на ответника - купувач П. Б. Ш., е заявил, че владее 1600 кв. м. от имота, който се намира в регулация. Следователно към този момент е станало известно на ищците - касатори кой осъществява фактическата власт върху имота и че същия не е пустеещ- безстопанствен. Иска е предявен срещу четири лица, първите трима от които са наследници от коляното на Я. Х. Д. - син на общия наследодател, а последният е пробретател по сделката. Те притежават процесуалното качество на ответници- обикновени другари по отношение на които не е необходимо решението да бъде идентично. Следователно към момента, в който пълномощникът на П. Ш. е посочил, че той е във владение на имота, по отношение на него е следвало на основание чл. 214, ал. 1, пр. 2 ГПК ищците да преминат от установителен иск към осъдителен иск тъй като именно осъдителният иск отговаря на правният им интерес от провеждането на съдебното производство. Правният интерес е трябва да съществува през цялото разглеждане на спора защото като абсолютна процесуална предпоставка той обуславя и допустимостта на иска. В настоящия случай въззивната инстанция е задължена с чл. 269 ГПК да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, което е и сторил. Въззивна жалба са подали и четиримата ответници и следователно въззивната инстанция е следвало да се произнесе и по отношение на допустимостта на иска по отношение на четиримата жалбоподатели. Иска срещу Н. Л. Д., Я. Х. Д., С. Х. Д. е допустим защото те не се намират във владение на имота, снабдили са се с нотариален акт за собственост на спорния имот, което обуславя и правният интерес от воденето на настоящето дело. По отношение обаче на ответника Ш., който е във владение на имота и подържа правоизключващото възражение за собственост на деривативно основание иска е недопустим, тъй като правният интерес налага по отношение на него да бъде предявен осъдителен, а не установителен иск. Решението, с което е обезсилен първостепенният съдебен акт по отношение на него е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.