Решение № 5472 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2016 г.

Решение № 5472 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Г. В. В., срещу Решение № 827/27.04.2016 г. по адм. д. № 1623/2015 г. по описа на Административен съд Б. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд Б. и да се присъди претендираното обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Главни дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез писмено становище на процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Г. В. В. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 5300 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени в периода от 01.05.2015 г. до 16.08.2015 г., неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на затворническата администрация при Затвора в гр. Б., като е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 595 лева. Претенциите на ищеца са били свързани с влошаване здравословното му и психическо състояние, причинено от действия на длъжностните лица от администрацията на затвора, които затваряли отворите за проветрение / наблюдение на килиите и по този начин препятствали възможността за достъп на свеж въздух. По подробно изложени съображения първоинстанционният съд е приел иска за допустим като предявен срещу надлежно легитимиран ответник- ГД "ИН". От фактическа страна е приел за установено, че в процесния период В. е обитавал килия 224 и килия 232, на които вратите са имали светъл технологичен отвор с размери 20 см. на 20 см., като от администрацията на затвора са предприети мерки за тяхното затваряне и заключване капаците на тези отвори. Съдът е посочил, че от показанията на изслушания свидетел, както и от представените по делото писмени доказателства, не може да се приеме, че тези отвори имат твърдяната от ищеца в исковата молба функция по проветрение, а същите имат само охранителна функция. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на причинена вреда от действия и бездействия на затворническата администрация. Видно е от представената по делото справка от началника на затвора Б., капаците на вратите на спалните помещения са охранителни съоръжения и се ползват от служителите на НОС за осигуряване на дейността. Те нямат аспирационни и други функции. След извършения им ремонт са монтирани затварящи устройства и наблюдателни отвори, с цел наблюдение на лишените от свобода, без да се нарушава тяхното спокойствие. По делото е разпитан като свидетел лишеният от свобода Д. Ж., който заявява, че отворите на вратите на килиите служели за вентилация и самите затворници можели да ги отварят и затварят. По принцип килиите имали прозорци но поради решетки, мрежи и ламарина, служеща за козирка, нямало достъп до свеж въздух. При отваряна на капаците на вратите се получавало течение и въздуха се раздвижвал. След като започнали да се затварят капаците, в килиите станало много топло, не можело да се спи, всички били постоянно потни и отслабнали с по 3-4 килограма. В тази връзка, настоящата инстанция напълно споделя заключението на първоинстанционния съд, че в случая не е налице незаконосъобразно действие от страна на служители на ответника, което да е причинило посочените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В конкретния случай, от изложеното в исковата молба и от показанията на свидетеля Ж., е видно, че спалното помещение е имало прозорец с две крила с размери около 50-50 см. Независимо от твърденията за наличие на решетки и козирка, безспорно е, че в килията е осигурена възможност за естествено проветрение. В тази връзка следва да се отчете и факта, че ищецът е бил само с още едно лице в килията, поради което не може да приеме, че е налице пренаселване, а и такова всъщност не се сочи, което да доведе евентуално до задух и липсата на чист въздух. Наличието на прозорец, който да осигурява възможност за естествено проветрение, напълно изпълнява изискванията на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, поради което не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при ответника. В същото време, както се сочи и в справка, капаците на вратите на спалните помещения са охранителни съоръжения и се ползват от служителите на НОС за осигуряване на дейността. Те нямат аспирационни и други функции, поради което и не могат да служат за проветрение. Освен това в конкретния случай, не е доказано от страна на ищеца, че е претърпял някаква вреда от твърдените действия на ответника, по затварянето на въпросните капаци. Не са ангажирани доказателства, за това, че в действителност не е била налице възможност за естествено проветрение и достъп до свеж въздух в килията. Безспорно изискванията на закона за осигуряване на естествено проветрение е изпълнено, поради което не е налице незаконосъобразно действие от страна на ответника. Основателни са доводите на първостепенния съд, че претенцията на ищеца би могла да бъде евентуално насочена към малките размери на прозорците, пренаселеност, влага, мухъл или други твърдения за нездравословна среда, която да влоши неговото пребиваване в килията, но не се установява затварянето на капаците, да е препятствала възможността за проветрение, тъй като както беше посочено - същите имат други функции. Липсата на установена вреда, както и липсата на установено неправомерно поведение на ответника, сочи за неоснователност на предявения иск. Предвид изложеното, като е отхвърлил предявения иск, Административен съд Б., е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По отношение на претенцията на ответника по касация - ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно е, че такива са присъдени пред първата инстанция, поради което не следва да се присъждат и за касационното производство, още повече че в откритото съдебно заседание не се яви представител на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение