Решение № 168 от 29.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2048/2014 г.

Решение № 168 от 29.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2048/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувана е по исковата молба на Д. Д. С. за отмяна на основание чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМТА на постановеното на 07.10.2010 г. по В. № 2432/2010 г. арбитражно решение на арбитър ad hoc Бисерка Газдова по иск на [фирма]. С това решение Д. С. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 1060.45 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на решението, както и 90 лв. арбитражни разноски. Вземането на [фирма] произтича от сключен на 22.04.2009 г. договор за револвиращ заем за сумата 1008 лв. Присъдената сума е формирана както следва: 504 лв. остатъкът от задължението по заема неустойка в размер 504 лв. и 52.45 лв. лихви. Ответникът [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че посочените в молбата основания за отмяна не са налице. В отговора, освен подробна аргументация се съдържа и искане за присъждане на разноски в размер на 330 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Като взе предвид становищата на страните и извърши по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК проверка на доводите и възраженията им, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Както бе посочено по-горе, вземането на [фирма] произтича от сключен на 22.04.2009 г. договор за револвиращ заем за сумата 1008 лв. Договорът е сключен при общи условия (ОУ), като в неговата клауза"В" се съдържа изявление на заемателя, че е получил общите условия преди сключването му и подробно се е запознал с тях. В чл. 18 на ОУ е включена арбитражна клауза и арбитражна процедура. Основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА, Д. С. свързва с неяснотата на договорните клаузи, съставляваща лоша търговска практика; на липсата на реална възможност за запознаване с общите условия, а оттук и липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както за сключването на договора, така и на включването на арбитражната клауза. Позовава се и на нищожност на арбитражната клауза, поради нейната неравнопоставеност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 16 ЗЗП. Преди всичко, възможността за запознаване със съдържанието на договора, яснотата на поетите задължения с него, лошите търговски практики и пр. са извън обхвата на проверката по т. 2 на чл. 47 ЗМТА, тъй като в специалното производство за отмяна предмет на разглеждане не е основният договор и изпълнението/неизпълнението му, а самото арбитражно производство. Арбитражната клауза е самостоятелен процесуален договор и пороците на облигационния договор в който е включена могат и да не се разпростират по отношение на него. Поради това, въведеното твърдение за приложимост на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 16 ЗЗП може да бъде съпоставяно единствено с арбитражната клауза.