Решение № 9809 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2012 г.

Решение № 9809 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Емил Захариев Иванов против заповед № Х - 13791, екз. № 5/22.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение за длъжността инспектор, специалист II степен в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, категория Г- III степен, възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. По изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с материалния закон и неспазване на законоустановената форма се иска отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав съобрази следното: Емил Захариев Иванов е бил главен експерт, категория Г- III ст., инспектор на длъжност "специалист" - II степен в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР по силата на заповед рег. № К-11131/23.12.2009 г. (лист 9 от делото). Със ЗИД на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 88/9.11.2010, в сила от 1.01.2011 г. е въведено ново основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В чл. 245, т. 15 от ЗМВР законодателят е регламентирал правомощието на органа по назначаване на прекрати по своя инициатива служебното правоотношение, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. Органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането (Арг.: чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 245, т. 15 от ЗМВР). Във връзка със законодателната промяна директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е поискал от НОИ информация за служителите в дирекцията, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е получил списък на служителите, сред които настоящият жалбоподател (писмо рег. № ХХI-156/30.032011 г. от НОИ-СУСО., лист 18 от делото). По делото е приложено разпореждане № 5305073289 на ръководител ПО "СУСО" (лист 7 от делото), от което е видно, че на Емил Захариев Иванов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.08.2007 г. С писмо рег. № ПО-1-2234 от 9.12.2011 г. (лист 12 от делото) директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Емил Захариев Иванов. Предложението е възприето и министърът е прекратил правоотношението със служителя на осн. чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР във връзка с чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. с обжалваната в настоящото производство заповед. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на заповедта. Конкретните му оплаквания са за противоречие с чл. 6 от Конституцията на РБългария и за липса на фактически основания за издаване на акта. Настоящият съдебен състав като извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, установи следното: Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР е компетентният орган. Спазена е предписаната в чл. 269 от ППЗМВР форма. Неоснователни са възраженията за липса на фактически основания. Правното основание за издаване на акта е разпоредбата на чл. 245, т. 15 от ЗМВР, а фактическото - упражнено право на пенсия от страна на държавния служител, което хронологично предшества възникването на служебното правоотношение в МВР, което безспорна се установява от доказателствата по делото - писмо рег. № ХХI-156/30.032011 г. от НОИ-СУСО., (лист 18 от делото) и разпореждане № 5305073289 на ръководител ПО "СУСО" (лист 7 от делото). Законодателят не е предвидил никакви ограничения по отношение на това на какво основание е придобито и упражнено от лицето правото на пенсия и какъв срок преди назначаване на държавна служба е упражнено това право. Правилно е приложен материалния закон. При наличие на визираните в чл. 245, т. 15 от ЗМВР предпоставки органът по назначаването законосъобразно е упражнил правомощието си да прекрати правоотношението на Емил Иванов за заеманата в МВР длъжност. Неоснователни са възраженията за противоречие на заповедта с чл. 6 от Конституцията. Според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд, преценката дали нормата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е съобразена с нормата на чл. 6 от Конституцията на РБ е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не констатира несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ, не е налице основание за изпълнение на процедурата визирана от последния текст. Предвид естеството на процесната заповед, неоснователен е доводът за противоречието й с общите принципи на професионалното развитие на държавните служители в МВР. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза. Невключването на дължимите обезщетения в разпоредителната част на акта не представлява съществено нарушение, основание за отмяна на административния акт, т. к. правото на обезщетение на възниква по силата на акта и като гражданско право може да бъде защитено по общия исков ред. По изложените съображения оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в законоустановената норма, при спазване на административно-производствените правила, правилно приложение на материалния закон и съответства на целта на закона. Жалбата на Иванов е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Емил Захариев Иванов следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. 4-то от АПК Върховният административен съд, пето отделение