Решение № 13040 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2011 г.

Решение № 13040 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Черноморска технологична компания" АД гр. Варна, подадена чрез пълномощник адв. Анжела Аршинкова против решение № 4014 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 994/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по нейно искане вх. № Е-15-24-34 от 02.11.2010 г. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 170, ал. 2 от АПК с изводите, че не са налице предпоставките за извършване на административна услуга от ДКЕВР, както и че съществуващите присъединителни газопроводи и съоръжения към тях са елементи на газоразпределителната мрежа и органа не се е произнесъл относно начина за ползване на посочените обекти в съответствие с чл. 21, т. 10 и чл. 197, ал. 7 от ЗЕ. Излага, че се неправилни изводите на съда относно статута на "пряк и присъединителен газопровод", като не са съобразени § 4 от ПЗР на ЗЕ и Наредба № 7/2004 г. за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи. Подробни доводи са изложени в писмени бележки. Моли да бъде отменено обжалваното решение и се върне преписката на ДКЕВР за решаване на спора по същество. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител юрск. Кованджиев оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованите страни - "Булгартрансгаз" ЕАД София "Булгаргаз" ЕАД София, "Яна" АД гр. Бургас и " Рубин" АД Плевен редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна и не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК. Смята, че съдът законосъобразно е приел, че административния орган е произнесъл и последващ изричен отказ по искането, отправено до него на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ, по което е бил постановен и оспореният мълчалив отказ. Излага, че не е допуснато и нарушение на чл. 170, ал. 2 АПК, тъй като оспорващата страна не е доказала основателността на искането си и не са налице и другите нарушения на материалния закон, визирани в жалбата относно понятието "присъединяване" и в случая не може да се приеме, че е налице опосредено присъединяване, нито пък че е необходимо да се признае статут на елементи от газоразпределителната мрежа на дружеството - касатор за посочените от него енергийни обекти, които са изградени преди да се издаде лиценз на същото дружество за разпределение на природен газ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 4014 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 994/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на "Черноморска технологична компания" АД срещу мълчаливия отказ на ДКЕВР да се произнесе по нейно искане вх. № Е-15-24-34 от 02.11.2010 г., като постанови принадлежност към газоразпределителната мрежа на "ЧТК" АД Варна на територията на обособен регион "Мизия" на газопровод от ГРС Плевен с дължина 7 км, изграден за газификацията на "Холсим България" АД - завод в Плевен, бивш Циментов завод гр. Плевен и на "Рубин" АД, бивш Стъкларски завод гр. Плевен, ведно с отклоненията и съоръженията към него, да се признае на посочените енергийни обекти статут на елементи от газоразпределителната мрежа на дружеството и се дадат задължителни предписания за изпълнението им в тази насока. Съдът е приел, че отказа на ДКЕВР е законосъобразен, поради това, че процесният газопровод от ГРС Плевен е имал характеристиката на "пряк газопровод", а след присъединяването към него на други небитови потребители на природен газ в една обща точка към газопреносната мрежа същият е добил характеристиката на "присъединителен газопровод". Също така съдът е приел, че присъединителните газопроводи в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, не са елементи на газоразпределителната мрежа и газоразпределителното дружество в съответствие с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 7/9.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи става собственик на онези отклоненията и съоръженията за присъединяване към разпределителната мрежа, които то е изградило, както и в съответствие с чл. 171 от ЗЕ осигурява управлението и надеждното функциониране на разпределителната мрежа; разпределението на природен газ по разпределителната мрежа и отчитането му; поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания; развитието на разпределителната мрежа в съответствие с прогнозите за потребление на природен газ, приети от комисията, и извън тях, когато е икономически обосновано и поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи за разпределение на природен газ. Приел, че газоразпределителното дружество е длъжно да предостави достъп при условията на равнопоставеност до разпределителните си мрежи на лицата, отговарящи на условията, определени в правила, приети от комисията. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, като е постановил решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон, и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил обективно фактическите обстоятелства, които в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема за правилни, като въз основа на тях е направил законосъобразни изводи. Жалбоподателят като газоразпределително дружество лицензиант на газоразпределителната мрежа на територията на обособен район "Мизия", по заявление вх. № Е-15-24-34/02.11.2010 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗЕ е направил искане до ДКВЕР, да се произнесе с решение, с което да даде задължителни писмени указания на "Булгартрансгаз" ЕАД да преустанови присъединяването и/или достъпа на "Яна" АД гр. Бургас-завод в Плевен до преносимата мрежа чрез присъединителния газопровод от Газорегулаторна станция /ГРС/ Плевен, както и да не допуска присъединяването на потребители към преносната мрежа чрез използване на изградени преки връзки на други потребители. В определения от закона срок по чл. 57, ал. 1, във връзка с ал. 6 от АПК и чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на ДКВЕР и нейната администрация, административния орган не се е произнесъл по искането, поради което пред Върховния административен съд е обжалван мълчаливият й отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. С писмо изх. № Е-15-24-34/28.12. 2010 г. на ДКВЕР е уведомен жалбоподателя, че няма необходимост от произнасяне, тъй като присъединителните газопроводи по смисъла на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ не са елементи от газоразпределителната мрежа. Установено е, че през 1975 г. за нуждите на тогавашните Циментов завод Плевен и Стъкларски завод гр. Плевен в индустриалната зона на гр. Плевен е изграден пряк газопровод към Газорегулаторна станция (ГРС) Плевен с дължина 7 км за газификацията им, които понастоящем обслужва "Холсим България" АД, бивш Циментов завод Плевен и на "Рубин" АД, бивш Стълкларски завод Плевен. През 2005 г. "Булгартрансгаз" ЕАД е разрешило на "Яна" АД- завод в гр. Плевен да се присъедини към преносната мрежа, като захранването се извърши от съществуващата измервателна линия ог ГРС Плевен за "Плевенски цимент" АД, сега "Холсим България" АД и разпределителния газопровод за "Рубин" АД и "Ейч Ви Ей Си" АД. Установено е, че след изграждането на газопровода, към него са присъединени други потребители към съществуващите присъединителни газопроводи и съоръжения към тях за ниско налягане. Съществуващите присъединителни газопроводи и съоръжения към тях за ниско налягане собственост на промишлени потребители и присъединени към тях други потребители на обособена територия "Мизия" са изградени преди издаването на лицензия за разпределение на природен газ на "Черноморска технологична компания" АД Варна. Искането до ДКЕВР е направено на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗЕ съгласно който, по предложение на съответното преносно или разпределително предприятие комисията взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях. В тази връзка решаващият съд правилно е установил характера на претендирания за регулиране газопровод и дали представлява част от разпределителната мрежа на жалбоподателя. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е прието, че процесния газопровод е имал характеристиката на "пряк газопровод", но след присъединяването към него на други небитови потребители на природен газ в една обща точка към газопреносната мрежа същият е добил характеристиката на "присъединителен газопровод", който в съответствие с § 1, т. 45 от ДР на ЗЕ е съвкупност от газопроводи и съоръжения към тях, свързващ преносната мрежа с небитов потребител на природен газ, които газопроводи и съоръжения към тях съгласно чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, не са елементи на газоразпределителната мрежа, а съгласно ал. 5 - "собственикът на присъединителния газопровод е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт", а не газоразпределителното предприятие получило лицензия за съответната територия. По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЕ "газоразпределителна мрежа" е местна или регионална система от газопроводи с високо, средно или ниско налягане и съоръженията към тях за разпределение на природен газ до съответните потребители на определена с лицензия територия. В съответствие с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 7/09.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газразпределителните мрежи /издадена на основание чл. 196 от ЗЕ/ разпределителното дружество става собственик на отклоненията и съоръженията за присъединяване към разпределителната мрежа, които то е изградило, като извършва разпределение на природен газ по газоразпределителната мрежа от изходи на газоизмервателни станции или от изходи на газорегулиращи станции на преносната мрежа до газоизмервателния уред при потребителя, както и в съответствие с чл. 171 от ЗЕ са му възложени дейностите по управлението и надеждното функциониране на разпределителната мрежа; разпределението на природен газ по разпределителната мрежа и отчитането му; поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания; развитието на разпределителната мрежа в съответствие с прогнозите за потребление на природен газ, приети от комисията, и извън тях, когато е икономически обосновано и поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи за разпределение на природен газ. След като в случая се отнася до газопровод и съоръженията към него като част от присъединителен газопровод, който не е част от газоразпределителната мрежа, принадлежаща по лицензия към газоразпределителната мрежа на обособена територия "Мизия" на "ЧТК" АД Варна, не са налице предпоставките по чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗЕ за регулиране от страна на ДКЕВР на принадлежността на газопровод и прилежащите му уредби от ГРС Плевен с дължина 7 км, изграден за газификацията на "Холсим България" АД - завод в Плевен, бивш Циментов завод гр. Плевен и на "Рубин" АД, бивш Стъкларски завод гр. Плевен, ведно с отклоненията и съоръженията към него, както и да дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях. Решаващият съд в съответствие с материалния закон и при изпълнение на съдопроизводствените правила с оглед събраните по делото доказателства, правилно е обосновал и мотивирал обжалваното решение, които мотиви настоящият съдебен състав приема. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдяните от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав