Решение № 4470 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2010 г.

Решение № 4470 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби на "Тракия Крошет" - ЕООД - гр. Варна и адрес на управление: бул. Вл. Варненчик" № 86, бл. 2, ет. 3, ап. 7, подадени чрез процесуалния му представител адв. Филипова, срещу решение № 935 от 3.05.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 605/10 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 804972/21.03.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 213/29.05.08 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно присъждане на законна лихва върху сумата от 383 612.80 лв. за периода 1.04.2005 г. до 14.08.2006 г. и срещу решение № 1581/19.07.2010 г., постановено по искане за допълване на решение № 935 от 3.05.2010 г., както и по частна жалба на и. д. директор на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-537/4.05.2010 г., срещу определение № 2899 от 8.06.2010 г., постановено по същото дело. В първата касационна жалба на "Тракия Крошет" - ЕООД - гр. Варна се излагат доводи за незаконосъобразност на решение № 935 от 3.05.2010 г. в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че законната лихва се дължи от датата, на която е подадена ГДД по чл. 51 от ЗКПО (отм.) вх. № 03009548/30.03.05 г., в която авансовите вноски са декларирани като надвнесени и подлежащи на възстановяване. С РА е извършено прихващане, което следва да се счита настъпило на 1.04.05 г., тъй като към тази дата са били налице две насрещни вземания, годни за компенсиране. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и и присъждане на разноски. Във втората касационна жалба на дружеството също се излагат доводи за незаконосъобразност на решение № 1581/19.07.2010 г., тъй като неправилно съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя за присъждане на лихва върху дължимите лихви, невъзстановени без основание. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искането. Ответникът по касационните жалби - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. В частната жалба на и. д. директор на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Варна при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на определение № 2899 от 8.06.2010 г. в частта му, в която е оставено без уважение искането му за изменение на решението относно разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се намали размерът на присъдените разноски в полза на "Тракия Крошет" - ЕООД - гр. Варна. Отчетникът по частната жалба - "Тракия Крошет" - ЕООД - гр. Варна оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище от процесуалния му представител адв. Филипова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и частната жалба, както и наведените в тях отменителни основания и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби и частната жалба, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил АПВ № 804972/21.03.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 213/29.05.08 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, само в частта относно начислените лихви. Съдът е приел, че законната лихва се дължи от 14.08.06 г. - датата на която е издаден РА № 0302357/14.08.06 г., отменен с влязло в сила съдебно решение. Основателна е и претенцията за начисляване на законна лихва за периода от 21.03.08 г. до датата на фактическото й възстановяване. Така постановеното решение е правилно. Действително, както твърди касаторът, а и видно от РД № 2357/30.06.06 г., в ГДД за 2004 г. е деклариран преотстъпен корпоративен данък по чл. 59 от ЗКПО - 423 802.01 лв. и авансово внесен данък за приспадане - 392 128.19 лв. С РА № 0302357/14.08.06 г. за 2003 г. е определено данъчно задължение за корпоративен данък в размер на 25 530.85 лв. и лихви - 7 574.22 лв. За 2004 г. е определено данъчно задължение, коригирано по размер с РАПРА № 17235/6.11.06 г. - корпоративен данък в размер на 350 507.73 лв. без да е начислявана лихва. Следователно, така определените с РА задължения за корпоративен данък и лихва са в общ размер 383 612.80 лв. Този РА е отменен с решение № 706/26.07.07 г. по адм. д. № 2543/06 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение № 1650 от 13.02.08 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 9419/07 г. С обжалвания АПВ № 804972/21.03.08 г. е прието, че именно сумата от 383 612.80 лв. и подлежи на възстановяване. С РА, който е отменен с влязлото в сила съдебно решение, е извършено прихващане на установените с него публични задължения и внесените авансови вноски. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Правилно съдът е приел, че лихва се дължи от датата на събирането, което е направено с отменения РА чрез извършеното прихващане. Според чл. 168, т. 2 от ДОПК, прихващането е един от способите за погасяване (събиране) на публичните вземания. Поради това е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на законна лихва от 1.04.05 г. Втората претенция на касатора е за начисляване на законна лихва върху законната лихва върху сумата 383 612.80 лв. за периода 14.08.06 г. - 6.11.06 г., считано от 21.03.08 г. (датата на оспорения АПВ) до датата на окончателното й възстановяване. Съдът в решение № 1581/19.07.2010 г. е приел, че съгласно чл. 175, ал. 3 от ДОПК, лихви върху лихви не се дължат. Този извод е правилен. Съдебните решения, на които касаторът се позовава касаят възстановяване на внесени въз основа на ППСПВ, издадени от митническите органи, митни сборове и лихви. В тях е прието, че след отмяната на акта на митническите органи като незаконосъобразен, на основание разпоредбите на ЗМ, които са специални по отношение на правната норма на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, се дължи лихва и върху незаконосъобразно внесената лихва от датата на внасянето на сумите. Следва да се посочи, че в процесния случай, от една страна е приложима различна правна норма и от друга, определената с РА лихва върху задължението за 2003 г. е включена в главницата, върху която се начислява лихвата. В частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на определението в частта му, в която е оставено без уважение искането му за изменение на решението относно разноските, присъдени в полза на "Тракия Крошет" - ЕООД, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Според цитираната разпоредба, на жалбоподателя се присъждат разноски съобразно уважената част от жалбата. Съдът е присъдил направените от същия разноски в пълния им размер като е приел, че този размер не е прекомерен с оглед уважената част от жалбата. Въпросът за прекомерността на договореното адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото се обсъжда от съда при прилагането на разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, т. е. когато той определя по-нисък размер от договорения, поради прекомерност, но не по-малко от определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая при определянето на юрисконсултското възнаграждение на ответника по делото съдът се е съобразил с отхвърлената част от жалбата, както изисква чл. 161, ал. 1 от ДОПК, но по отношение на жалбоподателя разноските не са определени съобразно уважената част от жалбата. Това, че жалбоподателят и процесуалният му представител са договорили по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, който не е в съответствие с претендирания правен интерес, не означава, че разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не следва да се прилага. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че в случая страните по делото са поставени в положение на неравнопоставеност. С оглед приложения лихвен лист е възможно определянето изцяло на заявения по делото с жалбата материален интерес и разноските на жалбоподателя следва да се определят при съобразяване с отхвърлената и уважената част от жалбата и действително направените разноски. Поради изложеното, частната жалба е основателна и определението в обжалваната му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се измени решението в частта му за разноските, като присъдените такива в полза на жалбоподателя бъдат намалени от 3780 лв. на 766.90 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,