Решение № 11766 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на В. Черкезка подадена чрез адвокат П. Николов, против Решение 175 от 03.06.2021 г. по адм. дело 229/2021 г., по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 3Д/Д-ВР-БС-059/19.04.2021 г., издадена директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бяла Слатина. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в две съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Бяла Слатина, при редовно призоваване, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и в противоречие с материалноправни норми. Счита, че са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт и оспорената заповед следва да бъдат отменени. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед 3Д/Д-ВР-БС-059/19.04.2021 г., издадена директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бяла Слатина, с която на основание чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. вр. чл.26, ал. и чл. 27, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДет., детето Е. Мирчев е настанено в семейството на Ю. Мирчева и Ю. Мирчев /баба и дядо на детето по бащина линия/, и двамата от гр.Бяла Слатина, до произнасянето на съда по чл.28 от ЗЗДет. Първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед е валиден индивидуален административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган. След анализ на съвкупния доказателствен материал, не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд извежда наличието на предпоставките, установени в хипотезиса на нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., обуславящи настаняване на детето извън семейството. Въз основа на горното е формиран извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Прието е, че в случая е налице опасност за физическото и психическото здравето на детето и неговото правилното развитие. Изложени са съображения, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Враца, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Спорен от правна страна е въпроса относно приложението на нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., са доказани. Приложената мярка, установена в чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет, обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето като разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане", а предвид алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал. 1 ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд мотивирано извежда липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. Фактите за прилагане на развилата се процедура са установени с приложеният на л. 42 формуляр за приемане на устен сигнал с дата 07.04.2021 г. Спазена е и разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ППЗДет. проучването е започнало незабавно с изготвения преди издаване на заповедта социален доклад за оценка на постъпил сигнал (л. 46-48). Този доклад преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият доклад на основание посочената разпоредба от ГПК, е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Констатациите в социалния доклад не са оспорени, не се твърди и не може да се направи извод, че съдържа неверни факти и обстоятелства, с оглед останалия доказателствен материал по делото. Относимите към тези материалноправни предпоставки факти са описани в обжалваната заповед като застрашаване на интересите и емоционалната стабилност на детето от постоянно възникващите конфликти между родителите и невъзможността да осигурят сигурна среда за развитието на Е. Мирчев. За периода от раждането на детето до момента на издаването на заповедта, родителите не са успели да решат междуличностните си проблеми, което е създало неподходяща среда за физическото и психическо развитие на детето. В горепосочения период, родителите са подавали множество жалби един срещу друг в различни институции. В Районна прокуратура-Бяла Слатина са образувани 16 бр. преписки, 18 бр. сигнали са подадени в РУБяла Слатина при ОД на МВР Враца, 2 бр. преписки са образувани в РУ-Кнежа, 3 бр. сигнали са подадени на Националната телефонна линия за деца, водени са дела по Закона за защита от домашно насилие, провеждани са срещи в Центъра за обществена подкрепа и др. По тези съображения, съдът намира, че кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки от основанието по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДeт. за настаняване на детето извън семейството са налице. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване чл.27, ал. 1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., обуславяща разпоредените правни последици. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,