Решение № 4053 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2021 г.

Решение № 4053 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2021 г., V о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Винпром Долна баня" ЕООД срещу решение № 641 от 29.06.2021 г., постановено по адм. дело № 137/2021 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 03-РД/5 от 04.01.2.0221 г., издадена от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, с което е отказано финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Кризисно съхранение на вино". Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Събраните по делото доказателства обосновават изводите на съда за съответствието на административния акт с приложимите правни норми - изискванията на чл. 90, ал. 3, т. 3 и т. 4 и чл. 91, ал. 3 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. Установените по делото факти - съществуващи публични задължения в размер на 656 262, 69 лева, за които върху стоките, подлежащи на финансова помощ е наложено обезпечение, при което същите не подлежат на свободна търговия от страна на касатора, както и извеждането на количества от стоките от помещението за съхранение, са обосновали изводите на съда, че заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансово подпомагане, е законосъобразна. Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съд за това, тъй като са били налице основанията за постановяване на отказ за финансово подпомагане по отношение на дружеството касатор. Административният орган е установил несъответствие с изискванията за допустимост по чл. 90, ал. 3, т. 3 и т. 4, както и по чл. 91, ал. 3 от Наредба № 6/26.10.2018 г. Съгласно цитираните норми, за финансова помощ по мярка "Кризисно съхранение на вино", кандидатите и техните членове трябва да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които не са предприети действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение, както и да нямат изискуеми задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от същата наредба пък разпорежда, че не се предоставя финансово подпомагане за складирана партида вино, изведена от склад/помещение за съхранение, преди да е изтекъл периодът на съхранение, посочен в заявлението по чл. 92, ал. 2. Същността на подпомагането по мярка "Кризисно съхранение на вино" обхваща дейността по временното оттегляне от пазара и съхраняването на вино в складове или собствени помещения за съхранение. Мярката се прилага за произведени в страната вина, временно оттеглени от пазара и съхранени в складове или помещения за съхранение в обекти за производство на вино, поради липса на възможност за тяхната търговска реализация. Същественото условие за приложението на тази мярка е установяването на невъзможност цитираните количества вина да бъдат реализирани в търговската мрежа именно поради създала се кризисна ситуация. За съществуващите публични задължения на "Винпром Долна баня" ЕООД в размер на 656 262, 69 лева (образувано ИД № 160015324/2016 г.) са били наложени обезпечителни мерки - запор върху продукция на длъжника, включително и върху произведени от него вина: червено вино 200 000 литра; бяло вино без ЗГУ 100 000 литра и червено вино "Каберне совиньон" 60 000 литра. Върху количествата вино, заявени за подпомагане, са наложени визираните обезпечителни мерки и те са извадени от търговския оборот на дружеството не поради кризисната ситуация, а именно поради въведените със запорите рестрикции. От наличното по партида L 20/9 W 99125 литра бяло трапезно вино, която е вписана за съхранение в периода от 11.05.2020 до 20.09.2020 г. в Дневник № 3 "за извършени производствени манипулации", 2 200 литра са изведена за бутилиране на 07.07.2020 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от Наредбата, според която не се предоставя финансово подпомагане за складирана партида вино, изведена от склад/помещение за съхранение, преди да е изтекъл периодът на съхранение, посочен в заявлението. Първоинстанционният съд дори е отчел и факта, че наличните количества вина, установени при извършената на място проверка, са дори по-малко от тези, върху които е наложен запор. Оспорената заповед за отказ за финансово подпомагане по цитираната мярка е законосъобразна, поради което като е отхвърлил жалбата срещу същата, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,