Решение № 422 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2009 г.

Решение № 422 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Таня Иванова Катранджиева - Латунова, гр. Кърджали, чрез проц. й представител адв. Димитрина Георгиева против Решение № 74/16.07.2009 г., постановено по адм. д. № 121/2008 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответника Иван Емануилов Савов, чрез проц. му представител адв. Наталия Пачилова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на постановеното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Таня Иванова против Заповед № ДК-02-КЛ-12/22.08.2008 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "гараж", изграден от Таня Иванова Катранджиева-Латунова, находящ се в УПИ ХIХ, кв. 21 по плана на гр. Кърджали. Заповедта е издадена на основа Констативен акт № 39/13.11.2007 г., в който е отразено, че строителството е извършено през периода март-октомври 2007 г. Съдът е отхвърлил жалбата на Латунова. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че сега съществуващият гараж не съответства на изградения през 1980 г. по разположение, направил е извод, че е налице нов строеж, който не съответства на градоустройствения план и за него не са налице предпоставките на § 16 ПР ЗУТ. Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. За да издаде атакуваната заповед административният орган е приел, че процесният гараж е изграден през 2007 г. Безспорно по делото е, че гараж в имота е съществувал преди тази дата и той е бил изграден преди 1980 г. Решаващият съд подробно е изследвал въпроса за удостоверението за търпимост и неговата роля (разсъждения правилни по своето естество), но не и търпим ли е този строеж в действителност и на какво основание. Видно от събраните по делото доказателства е, че гаражът е изграден преди 7.4.1987 г. и съобразно констатациите от КА № 39 съдът е следвало да докаже търпим ли е бил въпросният строеж към момента на изграждането му с действащите законови правила и норми и извършеният по-късно ремонт е ли в съответствие с превилата на чл. 151 ЗУТ или не, представлява ли по съществото си нов строеж или не по смисъла на закона, за да бъде установено основателно ли е издаден оспореният административен акт. Съдът, констатирайки явните различия в плановете от 1980 г. и 1999 г. и Кадастралната карта от 2009 г. в ситуирането на гаража се опира единствено на показанията на свидетелката Митева, за която няма данни да притежава специални знания, за да стигне до извода, че е налице изцяло нов строеж. Игнорирайки заключенията на вещите лица, които твърдят, че: 1. квадратурата по горецитираните планове и карта на гаража е една и съща (в. л. Димитров); 2. не може да се установи извършване на дейности, включващи преместване, премахване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях при ремонта през 2007 г., както и че не се променя предназначението на помещенията и натоварването в тях (в. л. Янев) - съдът дава вяра единствено на СТЕ на в. л. Колев, съгласно която гаражът е преустроен по монолитен способ със стоманобетонни елементи и дървена покривна конструкция, без обаче, да отчете и коментира приложима ли е хипотезата на нормата на чл. 151 ЗУТ. Не са събирани доказателства и досежно твърдяното в констативния акт строителство за периода март-октомври 2007 г. на гаража - какво е било по своя характер и естество. Настоящата инстанция намира, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг състав, който да изследва приложима ли е нормата на § 16 ПР ЗУТ и извършеният през 2007 г. ремонт представлява ли по съществото си нов строеж или ремонт-преустройство, изискващо съответните строителни книжа или е текущ ремонт на съществуваща постройка. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав