Решение № 10070 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4332/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД /ЕР Север, дружеството/ срещу Решение № 134 от 05.01.2026г., постановено по адм. д. № 9937/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ж-670 от 24.07.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал.5 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на Ер Юг са дадени задължителни указания във връзка с жалбата на Й. Й. Н.. Касаторът "Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че предоставеният от Комисията срок е твърде кратък. Претендират се разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Й. Й. Н. не взема становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадени при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба на Й. Й. Н. в качеството му на собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда в гр. Варна относно забавеното изпълнение на задължения по договор за присъединяване от 07.10.2022г. ЕР Север в становището си е посочило, че има издадено разрешение за строеж за присъединителните съоръжения, влязло в сила, но поради непредвидени обстоятелства договорът с фирмата подизпълнител, ангажирана с изпълнението на СМР за обекта е прекратен, като към момента има сключен нов договор, по който предстои да се възложи изпълнението на СМР на избраната фирма изпълнител, след което ще се пристъпи към изграждане и въвеждане в експлоатация на обекта. С решението на КЕВР на „Електроразпределение Север“ АД са дадени следните задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на решението „Електроразпределение Север“ АД да изпълни задълженията си по чл.9, ал.1 от Договор за присъединяване №ПУПРОК-6904-ДПРОК-4611 от 07.10.2022г за обект „многофамилна жилищна сграда“ в гр. Варна, като изгради и въведе в експлоатация описаните в Договора присъединителни съоръжения; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1 „Електроразпределение Север“ АД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. Съдът е обсъдил клаузите на договора за присъединяване, включително конкретните СМР и сроковете за извършването им и по същество е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия по ЗЕ, при спазване на административно-производствените правила и при наличие на всички задължителни реквизити. Съдът е преценил, че КЕВР правилно е приложила материалния закон, тъй като срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения започва да тече от 02.10.2024г. – влизане в сила на разрешението за строеж и е изтекъл на 02.05.2025г., поради което е налице неизпълнение на чл.9, ал.1 от договора за присъединяване на обект на потребител, което не е отстранено и към момента на постановяване решението на КЕВР. Съдът е обсъдил подробно доводите, че срокът за осъществяване на присъединяването е недостатъчен и ги е счел за неоснователни, тъй като този срок е посочен в договора между страните и липсват доказателства другата страна да е била уведомявана за невъзможност за изпълнение на дейностите в срок от страна на ЕРП Север. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на тяхната правилна преценка съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Ползвателите на мрежи и съоръжения разполагат с различни правни средства за защита на правата си и те избират кое от тези правни средства да изберат, като сезират било административния орган със специална компетентност КЕВР, било гражданския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ регулаторният орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3/2013 г., като в чл. 142, ал. 1, т. 1 е посочено, че комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Законът не прави разграничение дали се касае за задължения, произтичащи пряко от закона или от договори, сключени в изпълнение на Закона за енергетиката и подзаконовите актове по приложението му. Присъединяването на потребители към разпределителните мрежи, включително изграждане на съответните съоръжение за присъединяване е част от лицензионната дейност, поради което правилни са изводите, че Комисията е действала в рамките на предоставената компетентност. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Електроразпределителното дружество не е изпълнило това свое задължение. Нито нормативната уредба, нито договорът предвиждат промяна на сроковете за присъединяване поради проблеми с осигуряване на подизпълнител, а и подобна промяна би противоречала на принципите на правна сигурност и би поставила потребителите в неизгодно положение при необосновано бездействие на енергийното предприятие. Поради това правилни са изводите на съда относно осъществените от КЕВР правомощия по чл. 22, ал. 5 ЗЕ и дадените указания по приложението на закона, съобразени с цитираната нормативна уредба. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно. На КЕВР се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение