Решение № 86 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2019 г.

Решение № 86 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от М. С. М. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 81 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 1807 от 2017 г. на Димитровградския районен съд, с което е допусната делба на оставените в наследството на Т. И. З., починал на 04.04.1984 г., 15 земеделски имота при равни квоти между четиримата негови наследници по закон: Т. В. К., С. В. Д., Ж. Д. И. и М. С. М.. Молителката твърди, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата е открила ново писмено доказателство от значение за делото- предварителен договор за доброволна делба на земеделска земя от 01.08.2014 г. В писмен отговор от 08.03.2019 г. ответницата по молбата Ж. Д. И. заявява, че не оспорва същата. В писмен отговор от 12.03.2019 г. ответниците Т. В. К. и С. В. Д. оспорват молбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай не е налице соченото основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делбата, тъй като представеното към молбата новооткрито доказателство /предварителен договор за доброволна делба на земеделска земя от 01.08.2014 г. / не е от значение за делото, решението по което се иска да бъде отменено. Действително, предварителният договор е сключен между наследниците на Т. И. З. /неговия син С. Т. И. и неговата дъщеря И. Т. Н., към настоящия момент вече починали/ и има за предмет останалите в наследството на Т. З. 15 земеделски имота, които са предмет и на делото за делба. Този договор обаче няма вещно-прехвърлително действие, доколкото не е сключен в предвидената в законите форма за действителност: нотариална форма за договорите за прехвърлянето на недвижими имоти съгласно чл. 18 ЗЗД или писмена форма с нотариална заверка на подписите за договорите за доброволна делба на недвижими имоти съгласно чл. 35 ЗС. Поради това този предварителен договор няма значение за разрешените със сила на пресъдено нещо в решението по допускане на делбата въпроси: съществува ли съсобственост върху делбените имоти, между кои лица и при какви квоти. Едва след сключването на окончателен договор или след обявяването на предварителния договор от 01.08.2014 г. за окончателен по съдебен ред /чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ предвиденото в този договор би имало вещно-прехвърлително действие и би имало значение за делото за делба: би довело до промяна в съсобствеността и квотите на съделителите в тази съсобственост /по-конкретно би довело до прекратяване на съсобствеността върху делбените имоти между наследниците на двамата първоначални наследници на Т. И. З. - сина му С. И. и дъщеря му И. Н. /. Предвид на изложеното, подадената от М. С. М. молба за отмяна е неоснователна и като такова следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. С. М. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 81 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 1807 от 2017 г. на Димитровградския районен съд, с което е допусната делба. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.