Решение № 137 от 10.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104696/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба от 04.11.2024 г., подадена от името на К. А. А. и Х. О. И. чрез адв. К. А. от [населено място], с искане за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд № 839 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 4760/2023 г., с което е уважен предявен от С. А. К. срещу молителите иск по чл. 109 ЗС. Решението е потвърдено с решение № 803 от 18.06.2024 г. по гр.д. № 866/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив. В молбата за отмяна молителите твърдят, че са били лишени от участие в производството, а също и не са били надлежно представлявани. Сочат, че живеят на адреса, на който са изпращани призовки и съобщения до тях, но не са виждали залепени уведомления. Били с влошени отношения със съседите, водели дела с тях и смятат, че съседите са премахнали залепените уведомления. Сочат номера на делата, образувани при районния и окръжния съд в гр.Пловдив, които водили със съседите си С. К. и Н. П.. Ищецът по настоящото дело С. К. знаел, че по тези дела молителите били защитавани от адв. К. А., чийто адрес му бил известен. По тези дела молителката А. имала електронен достъп, в заявленията за което е посочила електронния си адрес на съда. Молителите считат, че в нарушение на процесуалния закон по отношение на тях са били приложени разпоредбите на чл.47 ГПК, както и че правилата за призоваване по този начин не били спазени. Искат отмяна на влязлото в сила решение на районния съд. Ответникът по молбата за отмяна С. К., ищец по приключилото гражданско дело № 4760/2023 г. на Пловдивския районен съд, оспорва същата по съображения за липса на основание за отмяна на влязлото в сила решение, изложени в представения писмен отговор. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по първоинстанционното гр.д. № 4760/2023 г. на Пловдивския районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от С. К. срещу К. А. А. и Х. О. И.. Видно от посочените в исковата молба адреси, страните са съседи като ищецът живее на първия, а ответниците – на третия етаж на жилищна сграда в [населено място], на [улица]. На 13.04.2023 г. на посочения адрес е изпратено съобщение до ответниците с приложени преписи от исковата молба и приложенията. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 18.04.2023 г., че по сведение на Н. П. от втори етаж лицата не живеят на адреса от пет години, живеят в [населено място]. Приложени са справки за постоянен и настоящ адрес на К. А. А. и Х. О. И., от които е видно, че същите са заявили постоянен адрес в [населено място], [улица] настоящ адрес във Великобритания. По указание на съда ищецът е заявил, че не знае адреса на ответниците във Великобритания, нито друг техен адрес в България. Следващото съобщение с приложена искова молба е изпратено на адреса на ответниците на 02.05.2023 г. и е върнато в цялост с отбелязване от 09.05.2023 г., че по сведение на Н. П. от втори етаж лицата не живеят на адреса от четири-пет години. С разпореждане от 11.05.2023 г. съдът е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. На 15.05.2023 г., след като не открил адресатите, връчителят е удостоверил залепване на уведомления на входната врата на къщата и на стената до звънците. Посочено е, че няма пощенски кутии. След изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК съдът приложил съобщенията по делото с разпореждания от 02.06.2023 г. и назначил адв.Н. Г. -Б. за особен представител на ответниците. Назначеният особен представител е бил уведомен с връчване на препис от исковата молба, подал е отговор по чл.131 ГПК и е участвал в производството чрез явяване в откритите съдебни заседания, представяне на писмени бележки. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че правилно първостепенният съд е приел, че невъзможността ответниците да бъдат намерени на вписания в НБД „Население“ постоянен адрес е констатирана по реда на чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК. Според тази разпоредба невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса следва от събраните от връчителя данни, че лицето не живее на адреса, без да е необходимо извършването на три посещения. Посочени са имената на съседа, дал сведението, че адресатите не живеят на адреса – Н. П. от втория етаж. Молителите не са представили доказателства за твърденията си, че водят дела с Н. П., поради което добросъвестността на дадените от нея сведения не е опровергана. Съдът е направил служебна проверка за вписания постоянен и настоящ адрес на ответниците. Залепването на уведомленията е извършено и удостоверено при точно приложение на чл.47, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК на входната врата на посочения в исковата молба адрес, съвпадащ със заявения постоянен адрес, поради което съдът е приложил надлежно разпоредбата на чл.47 от ГПК при призоваването на ответниците. Тъй като не са били намерени на адреса, ответниците са били представлявани от особен представител, назначен по реда на чл.47 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че молителите са били надлежно призовани и надлежно представляване при разглеждане на делото. Останалите изложени от молителите твърдения за знанието на ищеца, че по други дела те са били представлявани от адвокат, чийто адрес и информация за контакти ищецът имал; че по други дела, образувани при районния и окръжния съд в гр.Пловдив, адресът на адвоката, както и електронният адрес на молителката, е бил известен на съдилищата, не са доказани, а и нямат отношение към законосъобразността на уведомяването по конкретното дело. Те не могат да обосноват извод за нарушено право на участие и представителство в производството по гр.д. № 4760/2023 г. на Пловдивския районен съд. В заключение, не са налице сочените от молителите основания по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд № 839 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 4760/2023 г., потвърдено с решение № 803 от 18.06.2024 г. по гр.д. № 866/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата е направил искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. На основание чл.78, ал.3 и чл. 81 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на С. К. сумата 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение