Решение № 13175 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2016 г.

Решение № 13175 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Местна коалиция "За нов Т.", чрез упълномощен представител М. М. П. срещу решение № 322 от 11.10.2016 г., постановено от Административен съд Д., първи състав по адм. д. № 499/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или алтернативно след отмяна на обжалваното решение да се постанови друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. О. О. избирателна комисия Т., не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна М. П. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационното производство, а по същество за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо, независимо, че с решението оспореният акт е обявен за нищожен. Съгласно решаващите мотиви, изложени от първоинстанционния съд, оспореното решение е нищожно, тъй като повторното административно производство, започнало по искане на оспорващата страна, е било недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. С оглед тези мотиви оспорващата страна не е получила търсената от съда защита и за тази страна не е постигнат целеният краен правен резултат, който е предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на с. Б.. Касационната жалба е подадено от процесуално легитимирано лице - оспорваща страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По тези доводи настоящият състав приема, че разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 229МИ от 26.09.2016 г. на ОИК Т.. С оспорения административен акт е отказано предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на с. Б.. При извършената служебна проверка на основание чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът е обявил за нищожен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът приема, че разглеждането на искането за издаване на решение за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на с. Б., е било недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК - между същите страни и на същото основание е постановен влязъл в сила административен акт. Съдът приема, че с решение № 227МИ от 9.05.2016 г., ОИК Т. е отказала да прекрати предсрочно правомощията на кмета на с. Б.. Това административно производство е образувано по искане на пълномощника на МК "За нов Т.", но в качеството й на общински съветник от местната коалиция, и е за неспазване на императивните изисквания на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 от ЗМСМА. Предходния административен акт е влязъл в сила и съставлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на новото искане. По тези доводи съдът е обявил за нищожен административен акт оспореното решение, като постановено в недопустимо административно производство. Обжалваното решение е правилно. Обоснован е правният извод на решаващият съд, че преди разглеждане на искането по същество, за административния орган е съществувало задължение да провери допустимостта на производство с оглед изрично регламентираните процесуални пречки по чл. 27, ал. 2 от АПК. В случая, безспорно е установено, че М. М. П., в качеството на общински съветник от МК "За нов Т." е сезирала ОИК Т. с искане за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на с. Б., поради наличие на основания за несъвместимост и поради непредприемане на действия по нейното прекратяване в срока по чл. 43, ал. 3 от ЗМСМА. По това искане е постановено решение № 227МИ от 9.05.2016 г., с което е отказано предсрочното прекратяване на правомощията на кмета. Този административен акт е влязъл в сила. Правилна е преценката на решаващия съд, че този влязъл в сила административен акт съставлява абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане на искане за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на с. Б.. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая не е налице субективна идентичност на двете искания. Първото искане е подадено от М. П., легитимираща се като общински съветник от МК "За нов Т.", а второто искане е подадено от същото лице, но в качеството му на пълномощник на МК "За нов Т.". В двете производства лицето, подало искането се легитимира като свързано лице с МК "За нов Т.", регистрирана като участник в местните избори за избор на кмет на кметство с. Б., но в първия случай като избран общински съветник, а във второто производството като пълномощник на местната коалиция. Двете искания са напълно идентични, като в тях се излагат съображения, че за избрания кмет на кметство с. Б. са налице основания за несъвместимост по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА и непредприемане на необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност и неуведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. В двете искания са посочени идентични факти, които според заявителя налагат предсрочното прекратяване на правомощията на избрания кмет. Твърдението, че с повторното искане е посочено ново правно основание - чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е неоснователно. Тази норма има процесуален характер и свързана единствено с наличие на основания за несъвместимост по ал. 1. На това основание вече е постановен влязъл в сила административен акт, поради което повторното произнасяне на административния орган е недопустимо. С оглед установените факти, обоснован е правният извод на решаващия съд, че в случая е налице идентичност на исканията, с които е била сезирана общинската избирателна комисия, поради което за разглеждане на повторното искане е налице абсолютна процесуална пречка, визирана с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Правилно съдът е приел, че при това положение повторния административен акт е нищожен, тъй като е постановен в недопустимо административно производството. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът е следвало инцидентно да приеме, че първото решение е нищожен административен акт и на това основание да приеме, че повторното административно производство е допустимо. Няма процесуален ред в образувано производство по оспорване на конкретно посочен административен акт, съдът да се произнесе инцидентно, като прогласи нищожност на друг административен акт, който не е предмет на производството по оспорване, още по-малко в хипотеза, че този акт вече е бил оспорван пред съд, независимо от изхода на това производство. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение