Решение № 50105 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2021 г.

Решение № 50105 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Република България, представлявана от Министъра на финансите, и от друга страна на "Меден кладенец Солар"ЕООД, "Ханово 2 Солар"ЕООД, "Каравелово Солар" ЕООД, "Кукорево 1 Солар"ЕООД, "Балкан Фриго"ЕООД, "Пи Ви Инвест БГ"ЕООД, "Геовид"ЕООД, "Соларен парк Хаджидимово 1"ЕООД и "Солар Ел Систем"ЕАД срещу решение № 1549/26.11.20 по т. д. № 2426/20 на САС, ТО, 11с. С атакувания въззивен акт решение № 2958/13.05.20 по г. д. № 1941/19 на СГС, 10с., е отменено-в частта, с която Република България е осъдена да плати на горепосочените дружества /собственици на фотоволтаични електрически централи и производители на електрическа енергия/ на основание чл. 7 от Конституцията на Република България /КРБ/ вр. с чл. 49 ЗЗД суми /съответно 102358, 55 лв., 87586, 02 лв., 130880, 09 лв., 239287, 55 лв., 288141, 05 лв., 150064, 02 лв., 60780, 91 лв., 356429, 14 лв., 270492, 22 лв. /, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от прилагането на разпоредбата, след обявяването й за противоконституционна, която вреда се изразява в такси по чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ за периода 1.01.14-30.06.14, както и на основание чл. 86 ЗЗД лихви върху главниците за периода 8.02.16-8.02.19.3.1195, 02 лв., 26692, 91 лв., 39887, 31 лв., 72925, 81 лв., 87814, 51 лв., 45733, 84 лв., 18523, 73 лв., 108626, 14 лв., 82435, 81 лв. /, вместо което исковете по чл. 7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени, а Държавата е осъдена да плати горепосочените главници на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, със съответно произнасяне по разноските. Касаторът Република България обжалва решение в частта, с която евентуалните искове са уважени на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД; касаторите търговски дружества - решението в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и главните искове по чл. 7 КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД и тези по чл. 86 ЗЗД за лихви са отхвърлени. Ответните страни Солар"ЕООД, "Ханово 2 Солар"ЕООД, "Каравелово Солар"ЕООД, "Кукорево 1 Солар"ЕООД, "Балкан Фриго"ЕООД, "Пи Ви Инвест БГ"ЕООД, "Геовид"ЕООД, "Соларен парк Хаджидимово 1"ЕООД и "Солар Ел Систем"ЕАД оспорват жалбата на Република България; държавата оспорва тяхната. С определение № 50239/27.06.23 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно основанието, на което може да се ангажира отговорността на държавата по претенция за заплащане на сума - платена /удържана/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяване на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на НС по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици /дали вземането може да се реализира с деликтен иск или при приложимост на състава на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД/. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно Тълкувателно решение 1/22 от 20.04.23 по тълк. д. № 1/22, ОСГТК, приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД. Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. По основателността на касационната жалба. По делото няма спор, а се установява и от събраните доказателства, че ищцовите дружества са производител на еленергия от възобновяеми източници, притежават обекти, представляващи фотоволтаични централи, и по силата на договори електроснабдителни предприятия /"Енерго про продажби" АД за "Пи Ви Инвест БГ"ЕООД, "ЧЕЗ Електро България" АД за "Геовид"ЕООД и "Соларен парк Хаджидимово"ЕООД и "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за всички останали/ са се задължили да изкупуват от тях електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник. През периода 1.01.14-30.06.14 тези дружества са удържали от ищците 20% такса на основание чл. 35а ЗЕВИ в размери съответно 102358, 55 лв., 87586, 02 лв., 130880, 09 лв., 239287, 55 лв., 288141, 05 лв., 150064, 02 лв., 60780, 91 лв., 356429, 14 лв., 270492, 22 лв.; на основание чл. 35б ЗЕВИ тези суми са били внесени в бюджета на КЕВР, впоследствие са били прехвърлени към централния бюджет и понастоящем не се установява да са върнати на ищците. При тези обстоятелства и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че предвид удържането на сумите дружествата са претърпели имуществена вреда - имущественото разместване, осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без НС да уреди последиците от това в разумен срок. При това положение и доколкото както приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на законодателния орган и представлява деликт, тъй като е противоправно действие, така и бездействието, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен съобразно чл. 22, ал. 4 ЗКС, съставлява такова, претърпяната вреда е в пряка причинно-следствена връзка от горепосочения деликт. Отговорността на държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на процесната сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД, а не неоснователно обогатяване. Налице са всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба и поради това претенциите са основателни. Такива са и исковете за изтекли лихви, считано от 8.02.16 до предявяването им на 8.02.19 – доколкото при непозволено увреждане лихвите се дължат и без покана от деня на деликта, а претендираната дата следва тази на увреждането. Дължимите лихви, изчислени съобразно чл. 86 ЗЗД, възлизат съответно на 31195, 02 лв., 26692, 91 лв., 39887, 31 лв., 72925, 81 лв., 87814, 51 лв., 45733, 84 лв., 18523, 73 лв., 108626, 14 лв., 82435, 81 лв. С оглед така формираната воля за основателност на исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, въззивното решение трябва да се отмени изцяло, вместо което ответникът се осъди да плати на ищците на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД главници и лихви съобразно посоченото по-горе, ведно с направените разноски за трите инстанции. Същите съставляват ДТ и адвокатско възнаграждение и възлизат за "Меден кладенец Солар"ЕООД, "Ханово 2 Солар"ЕООД, "Каравелово Солар"ЕООД, "Кукорево 1 Солар"ЕООД, "Балкан Фриго"ЕООД, "Пи Ви Инвест БГ"ЕООД, "Геовид"ЕООД, "Соларен парк Хаджидимово 1"ЕООД и "Солар Ел Систем"ЕАД както следва: на 17801, 80 лв, 15242, 60 лв., 22753, 64 лв, , 41570, 91 лв., 54048, 30 лв., 26081, 90 лв., 10587, 23 лв., 61903, 01 лв., 46984, 48 лв. Възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Това е така, доколкото от една страна същото не надвишава минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга делото се характеризира с правна сложност, налице е била противоречива практика, която едва в хода на касационното производство е била уеднаквена, като същевременно пълномощниците на дружествата са депозирали подробни жалби и съответно отговори и са упражнили адвокатска защита в проведеното открито съдебно заседание, представяйки и писмени бележки. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,