Решение № 7358 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2015 г.

Решение № 7358 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР-Кюстендил, подадена чрез главен юрисконсулт Анна Симеонова Стоянова, против решение № 76/30.06.2015 г. по адм. д. № 69/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на държавата за вреди. Възразява, че съдът не е обсъдил подробно направените в хода на производството възражения. Заплатеното адвокатско възражение не е пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е бил задължен да реши спора законосъобразно, поради което адвокатската защита нито е необходима, нито е задължителна. Поддържа и възражението си, че претенцията е подадена по давност. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Г. Е. Е., редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява, че за ответника по настоящото производство са настъпили имуществени вреди, които се намират в причинна връзка с отмененото наказателно постановление. С оглед на това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Г. Е. Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР-Кюстендил за обезщетение за имуществени вреди в размер на 200,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1159/2009 г. На Дупнишкия районен съд по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 1052/11.03.2009 г., издадено от началника на РУ на МВР-Дупница. Ищецът претендира обезщетението заедно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е осъдил Областна дирекция на МВР-Кюстендил да заплати на ищеца сумата от 200 лв като обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1159/2009 г. на Дупнишкия районен съд по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 1052/11.03.2009 г. на началника на РУ на МВР-Дупница, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 310 лв. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в резултат от упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С оглед на претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на т. 1 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС. Съдът е мотивирал, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Сключването на договора за правна помощ е причинено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу издаденото наказателно постановление, поради което е налице пряка причинно-следствена връзка между издаденото и отменено наказателно постановление и претърпяната имуществена вреда в размер на адвокатското възнаграждение. Липсата на друг ред за възстановяване на разноски за защита от незаконосъобразни наказателни постановления, е основанието същите, като имуществени вреди, да се претендират в производството за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на исковата претенция по давност, поради това че претенцията е изискуема от момента на влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е отменено - в случая на 18.01.2011 г, искът е предявен на 25.02.2015 г., т. е. преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност. т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото е установено, че с влязло в сила решение на ДРС от 27.12.2010 г. по НАХД № 1159/2009 г. е отменено Наказателно постановление № 1052/11.03.2009 г., издадено от ВРИД началник на РУ на МВР - Дупница към ОД на МВР-Кюстендил. Съдебният акт не е оспорен по касационен ред и е влязъл в сила на 18.01.2011 г. Съгласно договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2010 г. е изплатен адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение по проведеното административнонаказателно производство по оспорване законосъобразността на наказателно постановление не представлява имуществена вреда, нито пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Направените разноски по водене на административнонаказателно дело, по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. Разноските могат да се претендират в съдебното производство, в което са направени, ако съответните процесуални норми допускат това. Съгласно ТР № 2/2009 по ТД № 7/2008 г на ОСС на ВАС, както в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК. По тези съображения Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е приел, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. След като разноски не се дължат в производството по обжалване на НП, не е допустимо те да се присъждат в друго нарочно производство, провеждано по други процесуални правила и материалноправни норми. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Ангажирането на правна помощ в производство по ЗАНН не е задължително, поради което направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,