Решение № 5104 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2008 г.

Решение № 5104 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Искър", Столична община, чрез юрисконсулт Огняна Иванова срещу решение от 21.01.2008 г. по адм. дело № 413/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III"В" състав, в частта, с която е отменена негова Заповед № 1412 от 09.11.2005 г., с която е определена застроена част на имот № 40099, к. л. 580, попадащ в кв. 12, УПИ III, отреден за "Трамвайно депо" и УПИ V, отреден за трамвайно депо", по плана на НПЗ ДИскър-юг", в частта определяща като застроена площта от 2 619 кв. м., обозначена между букви В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-В и оцветена в зелен цвят на скица на вещото лице и е определена тази част като незастроена. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалнияя закон, поради обстоятелството, че определената за незастроена част от имота има изградена подземна мрежа и съоръжения от техническата инфраструктура - осветление. Моли, да се отмени решението в обжалваната часта и се потвърди заповедта, с която тази част е определена като застроена. Ответниците - Владимирка Владова Арсова, Станка Иванова Филипова и Илия Тодоров Филипов, чрез адв. Малинчева и адв. Христова оспорват жалбата и излагат подробни доводи в писмени бележки относно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи относно правилността на обжалваното решение, което счита, че следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 21.01.2008 г. по адм. дело № 413/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III"В" състав, е отменена Заповед № 1412 от 9.11.2005 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която е определена застроена част на имот № 40099, к. л. 580, попадащ в кв. 12, УПИ III, отреден за "Трамвайно депо" и УПИ V, отреден за трамвайно депо", по плана на НПЗ ДИскър-юг", в частта определяща като застроена площта от 2 619 кв. м., обозначена между букви В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-В и оцветена в зелен цвят на скица на вещото лице и е определена тази част като незастроена, като скицата на вещото лице е неразделна част от решението. В останалата част на обжалваната заповед жалбата е отхвърлена, като не е обжалвана от ответниците и решението е влязло в сила. В производството съдът е назначил съдебно - техническа експертиза и въз основа на заключението на вещото лице е установена свободна незастроена площ за процесния имот. Съдът е приел, че тази част е свободна от застрояване, тъй като няма реализирано мероприятие по отреждането, няма извършено фактическо строителство и няма изградени съоръжения от характер на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Изложените от съда мотиви са законосъобразни и обосновани, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Неоснователни са възраженията на касатора, че първоинстанционния съд не е изяснил термина "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на Закона за устройство на територията, поради наличие на подземна мрежа и съоръжения на техническата инфраструктура в процесния имот за частта определена от съда за свободна от застрояване. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно установяване свободна от застрояване площ. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза, която не е оспорена от касатора, се установява, че процесният имот № 40099, к. л. 580, попада в кв. 12, УПИ III, отреден за "Трамвайно депо" и УПИ V, отреден за трамвайно депо", по плана на НПЗ ДИскър-юг", като в частта определяща като застроена площта от 2 619 кв. м., обозначена между букви В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-В и оцветена в зелен цвят по скицата на вещото лице, попада в терен, отреден за тролейно депо, но няма осъществено мероприятие по отреждането, липсва извършено строителство и представлява пустеещо място - поляна без растителност, през която минава само кабел за улично осветление. По отношение на тази част решаващият съд е направил правилни изводи относно липса на строителни дейности и съоръжения в определената за застроена част от имота, като не се установява от доказателствата по делото да има извършени такива. Доводите на касатора, че в тази част има подземни съоръжения не се установява от доказателствата по делото, а това твърдение е следвало да бъде доказано от него. С § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, а с § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". По смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Касаторът не е доказал изграждането на такива съоръжения. Касаторът е мотивирал определянето на процесния имот като застроен с "изградени трамвайно и тролейбусно депа", но такива не са установени в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и не е установено изграждането на подземни съоръжения, които да препятстват определянето на тази част от имота за свободен от застрояване. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху част от процесния имот няма реализирани строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение