Решение № 8093 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2017 г.

Решение № 8093 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Я. М. от гр. К., срещу Решение № 124 от 10.08.2017 г., постановено по адм. д. № 124 по описа за 2017 г. на Административен съд - К., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 17-1300-000300 от 15.05.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР К.. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са, че съдът е формирал неправилен извод за наличието на предпоставките за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноските по делото за двете инстанции. Ответникът - началникът сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР К. не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-1300-000300 от 15.05.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР К., с която на Й. Я. М. е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на ППС" - лек автомобил "Ауди", модел "Ку 7", с регистрационен № К 7770 АР за срок от 8 месеца на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите от Акт за установяване на административно наказание (АУАН) бл. № 961856/13.03.2017 г. Като фактическо основание за прилагане на мярката е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "дрегер" и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В разпоредителната част на заповедта е определен срок от 8 месеца за прекратяване на регистрацията. В обстоятелствената част на заповедта е предвидено срокът за изпълнение на мярката да се счита от отнемането на свидетелството за регистрация на МПС част II и свалянето на два броя табели, а именно - 13.03.2017 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин описаните от административния орган факти и обстоятелства. От правна страна съдът е обосновал, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Във връзка с оплакванията относно началния момент на срока на мярката съдът е изложил мотиви, че с процесната заповед не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в заповедта е определена коректно датата, от която мярката следва да се счита за приложена за срок от 8 месеца, а именно от 13.03.2017 г. (датата на извършване на административното нарушение, установено с АУАН), като по този начин не е утежнено положението на жалбоподателя, тъй като началният момент, от който започва да тече определеният 8-месечен срок, е съобразен с датата на извършване и установяване на нарушението. Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че с предходна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1300-000135 от 13.03.2017 г. началникът на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - К. на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е приложил на касационния жалбоподател принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 г. Заповедта е оспорена пред Административен съд - К.. С Решение № 46 от 24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2017 г., съдът е отменил оспорената заповед, като приел за доказано, че деянието е извършено от Мюмюн, но при издаването ? от страна на органа е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в разпоредителната част заповедта не е посочен конкретният срок, за който е приложена ПАМ. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. След отмяната на посочената по-горе заповед началникът на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - К. на същото фактическо основание и срещу същото лице издал процесната заповед, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП приложил на касатора същата по вид ПАМ за срок от осем месеца. Относно срока за изпълнение административният орган е предвидил като начален момент фактическото отнемане на свидетелството за регистрация на МПС част II и свалянето на два броя табели, извършено при съставянето на АУАН, а именно - 13.03.2017 г. При така установените факти и обстоятелства, касационната инстанция приема, че втората по ред заповед, която е предмет на проверка в обжалваното решение, е незаконосъобразна поради липса на материалноправните предпоставки за издаването й - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Процесната принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и има за цел да преустанови, както и занапред да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. В случая обаче извършването на нарушението е преустановено още с издаването на първата заповед предвид допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Независимо че първата заповед е била отменена с влязло в сила решение, тя е породила целените с нея правни последици, поради което втората по ред заповед е издадена след като вече е отпаднало основанието за това. По изложените съображения административният съд е следвало да я отмени като материално незаконосъобразна. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото за двете инстанции в общ размер на 415 лв., от които 400 лв. платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 10 лв. платена държавна такса за първата инстанция и 5 лв. платена държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение