Решение № 13722 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2020 г.

Решение № 13722 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Гочев и Р. Гочева против решение № 64 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 746/2019 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, както и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят за отмяната му. Ответникът Д. Димитров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Г. Гочев и Р. Гочева против заповед от 24.09.2019 г. на началника на СГКК гр. Стара Загора, с която, на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на КК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КК, а именно ПИ с идентификатор 61460.501.559 и ПИ с идентификатор 61460.501.560 и са нанесени сградите в тях със съответните идентификатори и са заличени ПИ с идентификатор 61460.501.125 и ПИ с идентификатор 61460.501.125. 6 и сградите със съответните идентификатори. Обжалваното решение е допустимо. Решението е постановено по подадена в законоустановения срок жалба от настоящите касатори срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол и от лица с правен интерес от оспорването, поради което постановеният съдебен акт е допустим. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че в случая при заснемане на границата между двата имота не е съобразена заповед № 326/11.05.2002 г. на кмета на Община Раднево, с която е одобрена кадастралната граница между ПИ 5 и ПИ 7, съответно е променена регулационната граница между парцели ІV-5 и V-7, идентични с ПИ с идентификатор 61460.501.125 и ПИ с идентификатор 61460.501.125. 6. Цитираната заповед е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила, поради което съдът прави извод, че оспорения административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязла в сила заповед № 326/11.05.2002 г. на кмета на Община Раднево е извършено попълване на кадастралния план, като кадастралната граница между парцели V-7 и ІV – 5, кв. 12 по действащия план на гр. Раднево тангира с регулационната граница, утвърдена със заповед № 249/22.12.1964 г. Така очертаната граница не е отразена в кадастралната карта, поради което е налице грешка, която подлежи на поправяне по предвидения за това в закона ред. Доводът на касатора за приложимост на § 8, ал. 1 вр. § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, е неоснователен. Видно от приложените по делото доказателства е, че с влязло в сила решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против отказ на кмета на Община Раднево за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУТ, а именно отказ за изменение на ПУП на посоченото основание. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно разпределя и указва доказателствената тежест на страните, като касаторите не ангажират доказателства, в подкрепа на твърденията си. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят Г. Гочев и Р. Гочева да заплатят на Д. Димитров сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,