Решение № 4210 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2011 г.

Решение № 4210 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Видин, чрез пълномощника юрисконсулт Траян Радуцов, против решение № 113/19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 209/2011 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което е отменено решение № 50/05.08.2011 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Людмила Петрова Петкова от гр. Видин, чрез пълномощника адв. Любен Иванов, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в представените писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Видин е отменено по жалба на Людмила Петрова Петкова решение № 50/05.08.2011 г. на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждане № 50/27.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Видин. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания акт неправилно е разпоредено прихващане на вземане на ДОО, произтичащо от получено от жалбоподателката парично обезщетение за безработица, ведно с лихвата по чл. 113 КСО, съгласно разпореждане № 2535/14.12.2004 г., с вземане на жалбоподателката от ДОО, произтичащо от отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане № 051-00-678-6/23.06.2011 г. в размер на 30,07 лв. дневно за периода от 02.05.2011 г. до 01.03.2012 г., тъй като задължението на жалбоподателката към ДОО е било погасено по давност към датата на издаване на процесното разпореждане. Съдът е изложил, че с предприемането на действия по принудителното изпълнение на разпореждане № 2535/14.12.2004 г. давността е прекъсвана и след това е започвала да тече нова давност, но от датата на последното такова действие - изпращане на запорно съобщение от 07.02.2006 г., до датата на издаване на разпореждането за прихващане - 27.06.2011 г., петгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 3 КСО е изтекъл. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че с разпореждане № 2535/14.12.2004 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Видин, на основание чл. 54е, ал. 3 КСО Людмила Петкова, ответник в настоящото производство, е задължена да възстанови добросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица за периода от 17.05.2000 г. до 17.08.2000 г. в размер на 341,13 лв., заедно със законната лихва до окончателното връщане. Не се спори, че това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Предприети са действия по принудителното събиране на сумата, като преписката е изпратена на АДВ с искане за принудително събиране на сумата с писмо изх. № 10511/26.10.2005 г., изпратено е запорно съобщение с № 2980/2005/000004/07.02.2006 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Велико Търново, офис - Видин. С разпореждане № 051-00-678-6/23.06.2011 г. на ръководителя на контрола на осигуряването за безработица при РУСО - Видин на Людмила Петкова е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 30,17 лв. дневно за периода от 02.05.2011 г. до 01.03.2012 г. С разпореждане № 50/27.06.2011 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Видин е разпоредено прихващане на вземане на ДОО произтичащо от неправомерно получена от Людмила Петкова сума в размер на 831,26 лв., ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО, с вземане от ДОО, произтичащо от отпуснатото парично обезщетение по разпореждането от 23.06.2011 г., като се удържа месечна сума в размер на 1/6 от месечния размер на полученото обезщетение за безработица, ведно с дължимата лихва, до окончателното погасяване на задължението. При тази безспорна фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като е извършено с вземане на ДОО против Людмила Петкова, което е погасено по давност. Вземането на ДОО, съгласно разпореждане № 2535/14.12.2004 г., произтичащо от добросъвестно получени суми за обезщетение за безработица, е погасено по давност, тъй като към датата на издаване на разпореждане № 50/27.06.2011 г. за прихващане, са изтегли повече от 5 години от датата на последното прекъсване на давността. Последното действие за принудително събиране на задължението е изпращането на запорно съобщение № 2980/2005/000004/07.02.2006 г. на публичен изпълнител и с това действие е прекъсната давността съгласно чл. 115, ал. 2, т. 3 КСО. След тази дата съгласно чл. 115, ал. 3 КСО е започнала да тече нова давност за срока по ал. 1, т. е. нова петгодишна давност, и същата е изтекла на 07.02.2011 г., а разпореждането за прихващане е издадено на 27.06.2011 г., т. е. след изтичането на този срок. Възражението в касационната жалба, което е било поддържано и пред първата инстанция, че след прекъсването на давността, новият петгодишен давностен срок започва да тече от 1 януари на следващата година, е неоснователно. На първо място, такова законодателно разрешение не е предвидено изрично. На следващо място, до твърдяния от касатора извод за началния срок на давностния срок след прекъсване на давността, не може да се достигне и по тълкувателен път. В чл. 115, ал. 3 КСО е предвидено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а според ал. 2, т. 3 от същия чл. давността прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, т. е. новата давност започва да тече от извършването на действието по принудителното изпълнение. Наред с това, следва да се има предвид, че в чл. 115, ал. 1, изречение първо КСО е посочено, че вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася, а в изречение второ е предвидено, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. В случая плащанията, за чието възстановяване е издадено разпореждане № 2535/14.12.2004 г. се отнасят за 2000 г., поради което към датата на издаване на разпореждането за прихващане - 27.06.2011 г., за тези вземания е изтекъл и десетгодишният срок, предвиден в изречение второ на чл. 115, ал. 1 КСО, който се изчислява независимо от прекъсването на давността. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е отменил обжалваното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане за прихващане. Не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение