Решение № 15492 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2012 г.

ВАСI отделение06.12.2012 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2268/29.12.2011 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2524/11 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15492 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Пловдив против решение № 2268/29.12.2011 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2524/11. С обжалваното решение е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1366 от 26.08.2011 г. на началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържа се необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон от съда-касационни отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба-Яна Кръстева Попова не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна -ТД на НАП не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение за определяне на митническа стойност № 1366/26.08.2011 г. на началника на митница Пловдив. Установено е, че на 09.08.2011 г. с ЕАД № 11BG003000Н0125658 е оформен на режим допускане за свободно обръщение употребяван апарат за тестване на слуха. Установено е също така, че стоката е получена с пощенска пратка, за която е съставен пощенски фрахт, в който е отбелязано, че стоката е подарък, а към фрахта няма търговска фактура. Декларираната митническа стойност е 237,96 лева и е равна на стойността на стоката-137,67 лева плюс транспортните разходи-100,29 лева. Извършена е последваща проверка на ЕАД с цел коректно определяне на митническата стойност. Не са открити идентични или сходни стоки при проверката на регистрирани ЕАД, поради което е възложена експертиза на вещо лице за определяне стойността на внесения медицински апарат за аудиометрия. Митническата стойност е определена на база даденото заключение от експерта, който е определил стойност на стоката на 900 лева. Въз основа на новоопределената митническа стойност на стоката, митническият орган е определил допълнително ДДС в размер на 180 лева. Административният съд е отменил решението на митническия орган, приемайки, че в решението си той не е изложил никакви съображения, защо не приема декларираната митническа стойност, както и не е посочил доказателствата, въз основа на които е възникнало съмнението в нея. Освен това формално нарушение, което съдът е счел за достатъчно, за отмяната на акта, съдът е преценил, че неправилно е приложен и материалния закон. Съдът е посочил, че съобразно разпоредбите в МК, митническата стойност на дадена стока следва да се определи последователно по някои от методите, визирани в чл. 29 и 30. Посочено е от съда, че от доказателствата по делото не е установено този ред да е спазен, а е приложен директно чл. 31, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, без да се изложат конкретни съображения във връзка с невъзможността стойността на стоката да се определи по правилата, визирани в предходните разпоредби. Съдът е посочил, че не са събрани никакви данни за невъзможността да бъдат приложени методите, визирани в чл. 30 от посочения регламент. От друга страна съдът е приел, че експертната оценка е дадена в разрез с нормативните изисквания за определяне на митническа стойност на стоката и по-конкретно с чл. 31, § 2 от Регламент № 2913/92 на Съвета. По отношение на определената с решението законна лихва от момента на възникване на митническото задължение, съдът е изложил допълнителен мотив за незаконосъобразността на решението в тази част, позовавайки се на разпоредби от Регламента, които изискват уведомяване на длъжника за взетите под отчет митни сборове и които свързват първоначалния момент, от който се дължи лихва за забава с изтичането на срока за изпълнение, даден с уведомлението. Съдът цитира и практика на Съда на Европейския съюз в подкрепа на извода си относно незаконосъобразността на определената законна лихва с обжалваното решение. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Както правилно е посочил съдът, в решението на митническия орган липсват мотиви, от които да стават ясни обстоятелствата предизвикали съмнението в митническия орган относно достоверността на декларираната стойност на процесната стока. Липсата на съображения по този въпрос освен, че води до извод за незаконосъобразно упражнено правомощие по чл. 84 от ЗМ от митническия орган, затруднява и защитата на засегнатото лице срещу митническия акт. От друга страна, основателно е преценено от съда, че митническият орган, за да премине към оценяване на стоката по реда на чл. 31 от Регламента е длъжен да изложи мотиви относно невъзможността за оценка на стоките по предходните методи- чл. 29 и чл. 30 от същия регламент. Такива мотиви в конкретния случай липсват, което обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че възприетата от митническия орган стойност на стоката е определена в нарушение на закона. При тези данни, правилно и в съответствие с материалния закон, решението на митническия орган е отменено като незаконосъобразно от административния съд. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК решението на административния съд следва да се остави в сила, поради което