Решение № 966 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2016 г.

Решение № 966 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., подадена чрез процесуалния му представител - юрис. Д., против решение № 1578 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 151/2016 г. на Административен съд - В. в частта, с която е отменен РА № МД-РА-007/5.10.2015 г., издаден от органи по приходите към дирекция" Местни данъци" при община В., потвърден с решение № 5365/21.12.2015 г. на кмета на община В., с който на "М. Т. БГ" ЕООД е определен данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 97069.75 лева, от които 81027.75 лв. главница и 14532.81 лева - лихва. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Постъпила е касационна жалба и от "М. Т. БГ" ЕООД срещу решението в частта, с която на дружеството е определен данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 82 865.75 лв. от които 66 823.77 лв. - главница и 11977.99 лв. - лихва. Твърди се нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Оспорва се касационната жалба на кмета на община В.. Кметът на О. В., не изразява становище по втората касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Касационната жалба на "М. Т." БГ ЕООД се явява основателна, а жалбата на кмета на община В. - неоснователна. С решение № 1578 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 151/2016 г. Административен съд - В. е отменил РА № МД-РА-007/5.10.2015 г., издаден от органи по приходите към дирекция" Местни данъци" при община В., потвърден с решение № 5365/21.12.2015 г. на кмета на община В., с който е определен данък при придобиване на имущество по дарение или по възмезден начин в размер на 97069.75 лева, от които 81027.75 лв. главница и 14532.81 лева - лихва и е определил на дружеството данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 82 865.75 лв., от които 66 823.77 лв. - главница и 11977.99 лв. - лихва. За да постанови този резултат, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ е приложима в случая, с оглед на което правилно данъкът е определен на база данъчна оценка на имота, тъй като придобивната цена на имота е по-ниска от данъчната. Назначил е съдебно счетоводна експертиза, която е определила данъчната оценка на имота. Съдът е кредитирал заключението. С оглед направения по-горе извод съдът е приел, че обжалваният акт е частично незаконосъобразен. Отменил е РА и е определил данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 82 865.77 лв. от които 66 823.77 лв. - главница и 11977.99 лв. - лихва. Така постановеното решение е частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. А според ал. 2, т. 1 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2; Безспорно е обстоятелството, че данък по чл. 44 ЗМДТ е дължим. Спорният по делото въпрос е върху каква основа, следва да бъде определен данъкът. Настоящата съдебна инстанция счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ е неприложима, тъй като не е налице нито една от предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба. На първо място не е налице уговорена цена, нито цена, определена от държавен или общински орган. Случаите, в които се прилага разпоредбата са изброени изчерпателно и е недопустимо разпоредбата да се тълкува разширително и да се прилага и по отношение на други случаи, които не са уредени изрично. Следва да се има предвид целта на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ, а тя е да се предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по договорка на страните или по преценка на държавен или общински орган. Тази опасност не съществува в случаите, когато се провежда публичен търг. Видно от доказателствата по делото началната тръжна цена, определена от вещо лице, е близка до цената, на която е възложен имота. Ето защо, приложението на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ в случая би довело и до несъответствие с целта на закона. Изложеното до тук обосновава извод, че РА № МД-РА-007/5.10.2015 г., издаден от органи по приходите към дирекция" Местни данъци" при община В., потвърден с решение № 5365/21.12.2015 г. на кмета на община В. относно определения данък при придобиване на имущество по дарение или по възмезден начин е изцяло незаконосъобразен, тъй като данъкът е определен съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ, която обаче както бе отбелязано и по-горе, е неприложима в конкретния случай. Като е стигнал до извод, различен от горния АС - В. е постановил частично неправилен съдебен акт. Независимо от изложеното по-горе, решението на АС - В., в частта, с която е отменен РА, се явява правилно като резултат, с оглед на което в тази част следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението, в частта, с която е определен нов размер на данъка, с оглед на което в тази част решението следва да бъде отменено. Решението се явява частично правилно и в частта за разноските. Правилно община В. е осъдена да заплати направените от дружеството съдебни разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза в размер до 300 лева. По отношение на направените разноски в размер на 237,69 лева за самолетен билет, то същите не е следвало да бъдат присъдени. Ето защо в частта за сумата над 300 лева, решението в частта за разноските следва да бъде отменено. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на "М. Т." ЕООД за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция. При липса на направено възражение за прекомерност на платеното възнаграждение община В. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството съдебни разноски в размер на 2920 лева/ държавна такса и платено адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение