Решение № 3980 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 130/2020 г.

Решение № 3980 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 130/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Фондация "Социални норми", ЕИК 131090776, със седалище и адрес на управление: гр. Правец, ул. "Опълченска" № 11, представлявана от управителя Ц. Василева, подадена чрез пълномощника адвокат Л. Николова, против Решение № 1103/16.09.2019 г. по адм. д. № 769/2019 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на фондацията срещу Заповед № РД1-176 от 08.05.2019 г. на зам. - изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане /АСП/. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени твърдения и наведени доводи за допуснати от първоинстанционния съд неточности и грешки при описанието и анализа на фактите по делото, връзките между тях и произтичащите от тях правни последици. Подробно са релевирани съображения за наличието на множество грешки при фактическите и доказателствени изводи на съда, непълнота и противоречия във формираните от съда мотиви, непроизнасяне от съда по направените в жалбата възражения и изложените доводи. Иска се отмяна на решението, както и на оспорения административен акт. Ответникът- зам. -изпълнителния директор на АСП, чрез пълномощника юрк. Станимиров, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и счита оспореното решение за правилно. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Фондация "Социални норми", представлявана от управителя Ц. Василева, против Заповед № РД1-176 от 08.05.2019 г. на зам. - изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане, с която е заличена регистрацията на Фондация "Социални норми" за предоставяне на социална услуга: "Център за социална рехабилитация и интеграция на деца"- с Удостоверение за регистрация № 148-03/12.08.2009 г., с дата на преиздаване 25.08.2015 г. и лиценз от ДАЗД № 0746/20.08.2015 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съгласно т. 1 и т. 6 от Заповед № РД01-2187/8.11.2018 г., изпълнителният директор на АСП е възложил на зам. -изпълнителния директор на АСП правомощия по делегация. Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма, в рамките на предоставените правомощия на зам. -изпълнителния директор, като в съдържанието й са посочени правните и фактически основания за издаването й. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал пропуски при обсъждане на доказателствата, довели до неправилно установяване на фактическата обстановка по делото. Правилни са изложените в касационната жалба съображения за допуснати неточности относно фактите и връзките между тях, касаещи притежаването от страна на касатора на Лиценз № 148-03/12.08.2009 г., който е изтекъл на 20.08.2018 г. и неговото заличаване. Възприетите в една част от решението обстоятелства, а именно "че лицензът № 148-03/12.08.2009 г. е изтекъл на 20.08.2018 г. и поради изтичането му са получили нов лиценз № 9746/20.08.2015 г. " не отговарят на формалната истина по делото. От представените по делото писмени доказателства е видно, че Фондация "Социални норми" притежава Удостоверение за регистрация № 148-03/12.08.2009 г. със срок на действие до 20.08.2018 г., както правилно е възприето в други части на решението. Неправилното възприемане на част от доказателствата и на фактите е довело до вътрешни противоречия в част от мотивите на съда. При систематичното разглеждане на оспорения съдебен акт се достига до извод за допуснато от съда смесване на различни правни институти и различни производства. Нееднократно в текста на решението се приема, че с обжалвания административен акт се извършва заличаване на издаден лиценз, поради изтичането на неговия срок. Процесната Заповед № РД1-176/08.05.2019 г. на зам. - изпълнителния директор на АСП е издадена на основание чл. 18д, ал. 2 от Закона за социално подпомагане. Предмет на тази заповед е заличаване регистрацията на жалбоподателя за предоставяне на описаната в заповедта социална услуга, като в акта е описана и свързаната с това невалидност на издаденото удостоверение. Конкретният случай не попада в хипотезата на заличаване на лиценз, а на изтичането на неговия срок, което е фактическо основание за издаване на заповедта, но не е предмет на същата. Правното основание за заличаване на лиценза към момента на издаване на процесната заповед се намира в чл. 43з от Закона за закрила на детето. Издаването на заповед за заличаване на лиценз е в компетентността на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 от ЗЗДет., т. е. различни са регламентираните процедури и изисквания. Съдът неправилно е извършил правната квалификация на фактите и на техните правни последици, т. е. подвел е фактите и обстоятелствата по делото под правни норми, които не са релевантните за конкретния случай. В мотивите на съдебното решение обаче липсва обсъждане на всички възражения, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес. Не са обсъдени например възраженията на жалбоподателя и настоящ касатор относно липсата в акта на конкретна дата/момент, в който издаденото удостоверение следва да се счита за невалидно и което според него определя немотивираност на заповедта- основание за нейната незаконосъобразност. Само формално съдът е приел, че релевираните оплаквания за незаконосъобразност на издадения административен акт относно срока за заличаване на регистрацията, са неотносими в настоящото производство, както и че заповедта е издадена при наличие на правно основание за това, като липсват мотиви, които да обосновават тези правни изводи. С решението си съдът дължи отговор на всички относими възражения на страните, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът следва да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и становищата на страните, в частност тези на жалбоподателя, относно оспорения административен акт. Това обсъждане не трябва да е формално, а да бъде проявление на принципа на състезателност в амдинистративния процес. В настоящия случай се констатира липса на мотиви в необходимия обем по съществените фактически и правни въпроси, както и по съществото на оспорването-липсата на фактическо и правно основание за издаване на акта. Първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на горецитираните разпоредби установяване. Липсата на собствени и съществени мотиви, изразена в описаните по-горе проявни форми, в първоинстанционния съдебен акт винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- София област. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, посочени по- горе. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,