Решение № 279 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 350/2008 г.

Решение № 279 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 350/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 559 от 24.02.2007 г. по гр. д. № 1259/85 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил иска на М. В. А. против К. В. К. и Р. Ц. К. за разваляне на договор за съдебна спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание проведено на 22.05.1985 г. по гр. д. № 1259/85 г., поради не заплащане от К. К. на сума за уравнение на дяловете в размер на 2 212 неденоминирани лева. С решение № 1* от 9.11.2007 г. по гр. д. № 709/07 г. Окръжен съд гр. В. е обезсилил първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба и е прекратил производството по делото. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. А. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Ответникът по касация К. К. оспорва жалбата. Ответникът по касация Р. К. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила указанията на съда и не е отстранила нередностите на исковата си молба. В касационната жалба се твърди, че съпругата на ответника К не следва да бъде страна в процеса. След като ответникът не е платил, участието на съпругата му не било необходимо, тъй като нямало влагане на семейни средства и получения в дял имот не бил съпружеска имуществена общност. Неправилно съдът се произнесъл по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като предявеният иск бил за обезсилване на спогодбата. Решението на въззивния съд е правилно. Видно е от данните по делото, че съпрузите В. и Р. К. са предявили срещу К. К. (син) и М. А. (дъщеря) иск за делба. В съдебно заседание на 22.05.1985 г. по гр. д. № 1259/85 г. страните подписали протокол за спогодба, одобрена от съда. Със спогодбата В. и Р. К. получили дял първи, К. К. получил дял втори, а М. А. - дял трети. За уравнение на дяловете К. К. се задължил да заплати на М. А. 2 121 лв. На 17.07.2006 г. М. А. предявила срещу К. К. и Р. Ц. иск за разваляне на спогодбата поради неизпълнение на поетото от К. К. задължение за плащане. Тъй като към момента на възникване на задължението К. е бил в брак, на основание чл. 100 ГПК (отм.) съдът е оставил исковата молба без движение. Указал е на ищцата да насочи иска си и срещу съпругата на К., да впише исковата молба и да внесе държавна такса. Действията на съда са съобразени със закона. След като ответникът К. се задължил да заплати сума за уравнение на дела си, независимо че имотът му е бил дарен, евентуалното плащане на сумата създава права и на съпругата по отношение на дарения имот, затова и тя трябва да бъде страна в процеса. Изложените в исковата молба твърдения са достатъчно основание за конституиране на съпругата като ответник, като за участието и в процеса е без значение дали сумата е действително платена. Това е въпрос по същество на спора, а не до правилното конституиране на страните. Ищцата не е изпълнила дадените и указания, затова съдът правилно е счел, че не следва да разгледа нередовната искова молба и е прекратил производството по делото. Ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 98 и 99 ГПК (отм.), на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат в течение на производството. В този смисъл са и разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС - че когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. По тези съображения касаторът няма основание да иска отмяна на решението в частта, в която производството по делото е прекратено. Производството е недопустимо и на друго основание. Касаторът твърди че предявеният иск е за обезсилване на спогодбата, а не за разваляне на договора за доброволна делба. С оглед на изричните и заявления по отношение на претенцията, съдът е следвало да разгледа само искането за обезсилване, а не това за разваляне на договора. Искът и обаче е бил недопустим, тъй като разпоредбата на чл. 288, ал. 7, пр. 2 ГПК (отм.), не урежда отношенията между страните. Съдебната спогодба в делбен процес, по силата на която от един недвижим имот съсобствениците обособяват реални дялове и ги разпределят помежду си, по своята същност е договор. Сключената спогодба има конститутивен ефект който настъпва с постигане на съгласието между страните, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда - чл. 125 ГПК (отм.). За същността на съдебната спогодба са дадени разяснения с т. 8 от ППВС № 7/73 г. В него изрично е прието, че постигната в производството за делба спогодба е двустранен договор. Когато спогодбата противоречи на закона или го заобикаля, или са налице условията на чл. 26 ЗЗД тя е нищожна, може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите предвидени в чл. 27 ЗЗД, или да бъде развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Недопустимо е обаче да се иска обезсилване на спогодбата по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), тъй като този ред се прилага само за съдебната делба, а не и за делба която е приключила със съдебна спогодба. При това положение като краен резултат решението за прекратяване на делото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС