Решение № 668 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2019 г.

Решение № 668 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (ДОСК) при Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева, срещу решение № 1965 от 22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 235/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед № РА–19–14 от 26.10.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (ДОСК) СО, с която е наредено спиране изпълнението на всички видове строително – монтажни работи (СМР) и е забранен достъпа до строеж: "Жилищна сграда (б. сграда на "Москович палас"), находяща се в ПИ № 19, парцел IX, кв. 198, ПИ с идентификатор № 68134.300.523, с административен адрес: [населено място], [адрес]. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна. Твърди, че при издаване на оспорената пред АССГ заповед е съобразен материалния закон, а именно, че е налице е извършване на строително-монтажни дейности, състоящи се в обрушаване на фасадата и на декоративните елементи по фасадата, полагане на топлоизолация и мазилка, като тези дейности са извършени без изискуемото по закон съгласуване с Министерство на културата и по реда на Закона за културното наследство, поради това, че процесната сграда попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство, със статут на Групова недвижима културна ценност – "Зона на старите пазарища" /А-2/, I част, гр. 16 в гр. София, деклариран с писмо № 4469 от 22.08.1986 г. на НИПК, поради което на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 224, ал. 1, т. 6 и чл. 151, ал. 2 ЗУТ във вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство, с процесната заповед е наредено спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежа. Ответната страна – Етажната собственост на [адрес], вх. А, Б, В, Г, Д и Е представлявани от домоуправителя К. Александрова, чрез процесуалния си представител адв. Лазарков, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорената пред Административен съд - София - град заповед на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е наредено спиране изпълнението на всички видове строително – монтажни работи (СМР) и е забранен достъпа до строеж: "Жилищна сграда (б. сграда на "Москович палас"), находяща се в ПИ № 19, парцел IX, кв. 198, ПИ с идентификатор № 68134.300.523, с административен адрес: [населено място], [адрес] на основание чл. 224а, ал. 1 и ал. 3, ал. 6 във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 10 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при делегиране на правомощия произтичащи от разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и Заповед № СОА17 РД09 – 622 от 19.06.2017 г. на кмета на Столична община. С нея са спрени всички строително-монтажни работи и е забранен достъпа до строежа, поради липса на съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство, което е необходимо условие за извършването им, когато става въпрос за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителни зони. Спорно по делото е дали процесната сграда на [адрес] представлява недвижима културна ценност, за ремонта на която е необходимо предварително съгласуване по реда на Закона за културното наследство. Правилен е изводът на съда е, че става въпрос за текущ ремонт на сградата по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, който е извършван въз основа на Писмо № СА – 9101 – 8/3/17.02.2015 г. на Столична община, район "Възраждане", което е отправено до всички собственици и/или ползватели на обекти и идеални части от общите части на сградата, с административен адрес: [населено място], [адрес] и е разпоредено вземането на незабавни действия по отстраняването на щетите и увредите по сградата, като изрично се разпорежда незабавно да се отстранят опасните елементи от фасадата, стрехата и корниза на сградата, причинени от бурята и други съпътстващи природни явления поражения по сградата. Извършените СМР не представляват основен ремонт или реконструкция на жилищната сграда, респективно не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Установено от съда е, че в своя обем извършените строително-монтажни дейности представляват подмяна с друг вид материали съществуващата преди това външна мазилка на фасадните стени, поради нейното износване и повреждане, като стига до извода, че целта на извършеното е поддържането в изправност на сградата. Правилен е изводът на съда, че дори в този обем, извършените дейности също подлежат на съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗУТ, като въпреки, че текущият ремонт не представлява строеж, то щом се касае за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони е необходимо съгласуване по ЗКН, независимо, че процесните строителни и ремонтни дейности не изпълват генералната дефиниция за строеж, то щом се касае за недвижима културна ценност към тях следва да бъдат прилагана и специалната норма на чл. 151, ал. 2 ЗУТ. Нормата е специална и визира всички строителни и монтажни работи, каквато е и полагането на топлоизолация, независимо от това, че не представлява строеж, а текущ ремонт. В този смисъл са и разпоредбите ЗКН, именно чл. 83, ал. 1, т. 2 б. "г". Настоящият състав на Върховния административен съд, не споделя обаче достигнатия от решаващия съд извод, че такова съгласуване не е било нужно. Действително се установява, че сградата върху която са извършените СМР, е извадена от списъка със сгради, представляващи недвижим паметник на културата, респективно недвижима културна ценност, съгласно § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗКН.