Решение № 3387 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2013 г.

Решение № 3387 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Теодора Неделчева Ван Меервайк и Валентин Стаменов Стаменов, чрез пълномощника им адв. Светослав Симеонов, и от Валентин Стаменов Стаменов, чрез пълномощника му адв. Димитър Алабаков, срещу решение № 3464 от 22.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2518/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РД-18-68/02 декември 2010 г. н изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта относно отразяването в кадастралната карта на източните граници на имоти с идентификатори 68134.1942.529 и 68134.1942.1171. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209.т. 3 от АПК. От ответницата Райна Василева Бонева е постъпило писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК и кметът на Столична община, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалби на Теодора Неделчева Ван Меервайк и Валентин Стаменов Стаменов срещу заповед № РД-18-68/02 декември 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за район "Витоша", Столична община, в частта относно отразяването в кадастралната карта на източните граници на имоти с идентификатори 68134.1942.529 и 68134.1942.1171. Съдът е приел, че източните граници на двата имота, чието отразяване в одобрената кадастрална карта е предмет на делото, са установени правилно въз основа на действащия регулационен план, който е с предимство пред материализираната на място ограда, предвид приоритетните критерии по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в редакцията й, обн., ДВ, бр. 82/2011 г.). Поради това е отхвърлил подадените жалби. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. От данните по делото и заключенията на двете съдебно-технически експертизи е установено, че Теодора Ван Меервайк е собственик на УПИ ХII-528, кв. 68 по действащия регулационен план на местността, отразен в кадастралната карта като имот с идентификатор 68134.1942.529. Другият оспорващ - Валентин Стаменов, се легитимира като собственик на УПИ ХI-529а, кв. 68 по регулационния план на местността - имот с идентификатор 68134.1942.1171 по кадастралната карта. Имотите не са означени с регламентирани трайни знаци. По оспорената кадастрална карта границите на двата имота, включително и спорните източни граници, съответстват на УПИ ХII-528 и УПИ ХI-529а по регулационния план. Установено е също така, че на място двата имота са оградени, като така материализираните граници не съответстват на границите на двата урегулирани поземлени имота. От изток имотите граничат с улица, проектирана с действащия регулационен план, която обаче на място не е изградена според предвижданията на плана. При тези данни изводът на административния съд, че източните граници на двата имота са установени правилно, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на изброените приоритетни критерии за установяване границите на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. (в редакцията й, обн., ДВ, бр. 16/2006 г.), която е била в сила към датата на издаване на оспорената заповед на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствието на оспорения административен акт с материалния закон към момента на издаването му, който в случая е 2.12.2010 г. Визираното в ал. 2 на същия текст изключение от това правило - преценяване наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент - приключване на устните състезания, е неприложимо в случая. Това е така, защото нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна не са правопогасяващи юридически факти, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В случая това не е така. Отмяната на т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и преместването й като съдържание в нова т. 5 на същата норма, направено с изменението на наредбата (обн., ДВ бр. 82/2011 г.) действа за напред. На това изменение не е придадено обратно действие с нарочна правна норма. Ето защо въпросното изменение на чл. 14, ал. 1 от наредбата не е нов юридически факт, който следва да бъде преценяван от съда към момента на приключване на устните състезания по делото по отношение на оспорената заповед. Спрямо последната е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от наредбата в редакцията преди това изменение. Като не е взел предвид горното и е преценил законосъобразността на акта спрямо изменената редакция на чл. 14, ал. 1 от наредбата, която не е била действаща към момента на издаването на заповедта, съдът е нарушил материалния закон, което прави оспореното решение неправилно. Като такова същото ще следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което жалбите на Теодора Ван Меервайк и Валентин Стаменов ще следва да бъдат уважени, а заповедта на изпълнителния директор на АГКК като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена в оспорената й част. В тази си част оспорената заповед противоречи на материалния закон - чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. (в редакцията, обн., ДВ, бр. 16/2006 г., понастоящем отменена), съгласно който установяването на границите на поземлените имоти от съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1 от цитираната наредба - критерий, който приоритетно предхожда критерия по т. 4 - регулационни планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ и др. Като последица от отмяната на заповедта и на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК, преписката ще следва да бъде върната на административния орган за преработване в отменената част, касаеща източните граници на имоти с идентификатори 68134.1942.529 и 68134.1942.1171, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,