Решение № 3639 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2020 г.

Решение № 3639 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2020 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София против решение № 3938/16.07.2020 г. на Административен съд – София - град, постановено по административно дело № 8351/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221518002215-091-001/15.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 665/18.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 290 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но съществени процесуални нарушения не се посочват. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Заявява се искане за присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба – А. Б. с [ЕГН] от гр. София - оспорва същата чрез пълномощника си адв. П. и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град е бил РА № Р-22221518002215-091-001/15.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 665/18.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – София. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция /ДВ, бр. 105/2005 г. / на ревизираното лице А. Б. в качеството му на управител на "АЙ ТИ ДЖИ" ЕООД, ЕИК[ЕИК] за дължимите от дружеството: 1. ДДС в размер на 26 583. 46 лв. и лихва - 14 365. 53 лв. за периода м. декември 2012 г. – м. август 2015 г.; 2. корпоративен данък за 2012 г. и 2015 г. в размер на 1 113. 65 лв. и лихва – 605. 69 лв., установени с РА № Р-22221516002687-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, влязъл в сила /том 2 л. 277 – л. 280/. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, е приел, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО, с които са декларирани задължения за ДДС и корпоративен данък в по-малки размери от действително дължимите, не представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не е доказано от органите по приходите умишленото неосчетоводяване на фактури от доставчиците на "АЙ ТИ ДЖИ" ЕООД от ревизираното лице. Прехвърлянето на дружествените дялове с договор от 26.09.2016 г. не представлява поведение, целящо да възпрепятства събирането на данъчните задължения на "АЙ ТИ ДЖИ" ЕООД, поради което липсва третият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК – причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства и събирането на задълженията. Във връзка с прехвърлянето на дяловете съдът е обсъдил и елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК и е приел, че не е доказано това прехвърляне да е извършено недобросъвестно от управителя А. Б., както и не е доказана причинно-следствената връзка между него и невъзможността за събиране на задълженията. По данни от годишната данъчна декларация дружеството е разполагало с активи – вземания, срещу които не е насочено принудителното изпълнение. Така постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби от "АЙ ТИ ДЖИ" ЕООД е релевантно за установяване задълженията на дружеството с издадения РА № Р-22221516002687-091-001/01.12.2016 г. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките - декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО не е налице. Това укриване на факти, както беше посочено, е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Налице са решения на Върховния административен съд, в които постановилите ги касационни състави приемат, че проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Дори да се приеме, че това е така, фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва и причинна връзка между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Както е приел административният съд органите по приходите не са доказали, че невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на "АЙ ТИ ДЖИ" ЕООД се дължи именно на неверните данни в подадените декларации. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че причинна връзка е налице защото, ако дружеството беше декларирало точно задълженията си и не ги беше внесло, въз основа на декларациите, които са изпълнително основание, своевременно е щяло да бъде образувано изпълнително дело и тези задължения е можело да бъдат събрани. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинна връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице, а не хипотетична такава. Правилен е и изводът на съда за това, че не се установява такава пряка причинна връзка и между прехвърлянето на дружествените дялове преди издаването на РА на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията, установени с него. Правилно също така съдът е посочил в мотивите на своето решение, че действието по прехвърляне на дружествените дялове не представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а издателите на РА са се позовали само на този законов текст. В тази връзка съдът е обсъдил и хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Предпоставките за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК не са доказани нито във връзка с прехвърлянето на дружествените дялове, нито във връзка с продажбата на автомобила на дружеството, нито във връзка с изплатените задължения на дружеството към съдружниците и това е така, защото тези предпоставки не са изследвани в хода на ревизията. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд – София - град следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за настоящото касационно производство, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3938/16.07.2020 г. на Административен съд – София - град, постановено по административно дело № 8351/2019 г. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - София, бул. "Княз Дондуков" № 52 да заплати на А. Б. с [ЕГН] и адрес: гр. София, [жк], [жилищен адрес] разноски в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.