Решение № 1829 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2016 г.

Решение № 1829 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Амбулатория за първична медицинска помощ - д-р Д. В.", с. С., обл. С., чрез управителя Д. Г. В., против решение № 149 от 25.10.2016 г. по адм. дело № 91/2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против писмена покана № 29-05-28/10.03.2016 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- С., за възстановяване на сумата 2394.00 лв., представляваща превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) за третото тримесечие на 2015 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който писмената покана да бъде отменена. Ответникът - директорът на РЗОК- С. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на издадената от директора на РЗОК- С. против жалбоподателя ЕТ "Амбулатория за първична медицинска помощ - д- р Д. В." писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определения брой СМД за третото тримесечие на 2015 г. В съответствие с нормативната уредба решаващият съд стига до извод, че актът е постановен от компетентен орган (чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и при спазване на изискванията за форма. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че при издаване на поканата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проверката на жалбоподателя е извършена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от финансов инспектор в РЗОК- С., констатациите на проверяващия са обобщени в протокол от 26.02.2016 г., съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в който са установени превишените регулаторни стандарти. Изпълнителят на медицинска помощ е уведомен за резултатите от проверката и му е осигурена възможност да представи писмено възражение съгласно чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, а поканата за възстановяване на сумата 2394.00 лв. е издадена от директора на РЗОК - С. по реда на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО след обсъждане на възраженията. Заключението на първоинстанционния съд за съответствие на писмената покана с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено е, че жалбоподателят е страна по договор № 200272/14.02.2014 г., сключен с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), за оказване на извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица. Съгласно договора възложителят НЗОК заплаща на изпълнителя оказаната извънболнична медицинска помощ, съобразно извършените и отчетени СМД. Според договора изпълнителят може да назначава извършване на СМД по брой, определени за всяко тримесечие, съгласно подписани от страните протоколи, а при превишение на разрешения брой дейности е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства. За изпълнение на задълженията по договора за третото тримесечие на 2015 г. РЗОК - С. извършва проверка. Проверяващият инспектор констатира, че жалбоподателят като изпълнител по договора назначава извършване на СМД, които надвишават броя на определените за това тримесечие и които са заплатени от възложителя. Съобразно данните за изпълнени, отчетени и заплатени от възложителя дейности, при отчитане на допустимото съгласно договора превишение на СМД, е установено, че превишението за СМД, допуснато от изпълнителя, за третото тримесечие на 2015 г. е на стойност 2394.00 лв. Тези констатации са отразени в протокола от 26.02.2016 г. и въз основа на последния е издадена оспорената писмена покана за възстановяване на посочената сума. При тези данни правилно съставът на административния съд приема, че издадената от директора на РЗОК - С. писмена покана съответства на нормативните изисквания. Превишенията на определените брой СМД и подлежащата на възстановяване сума е установена след съпоставяне на броя на СМД, които са определени на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ с протокола за съответното тримесечие, заедно с разрешените превишения и евентуално компенсиране за предходно тримесечие, с отчетените от изпълнителя направления за СМД. Съобразявайки се с разрешените СМД за периода съгласно подписаните от страните по индивидуалния договор протоколи, с данните за отчетени и изпълнени направления за СМД за тримесечието, предмет на проверката и със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че изпълнителят на извънболнична медицинска помощ следва да възстанови на възложителя посочената в поканата сума. Ето защо като отхвърля жалбата против писмената покана първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касационния жалбоподател, че наличието на вреда за бюджета на НЗОК следва да се преценява на база установено превишение на СМД за цялата година, след като превишението за тримесечието се компенсира с неусвоените СМД за годишния период, не могат да бъдат споделени. Този довод се опровергава от клаузите на чл. 39, ал. 3 и ал. 4 от индивидуалния договор, както и от чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (отм.), който предвижда, че всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2. Изводът, че броят на назначените СМД се определя и отчита на тримесечие, следва и от разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2015 г. (отм.), както и от чл. 8, ал. 3 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико- диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 г. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената писмена покана на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като съгласно чл. 171, ал. 4 АПК на страните са дадени конкретни указания (разпореждане от 18.04.2016 г.). В съответствие с чл. 171, ал. 2 АПК съдът проявява и процесуална активност, като за изясняване на спора служебно допуска съдебно- икономическа експертиза. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, прието като неоспорено от страните, е анализирано от съда и интерпретирано съвкупно с останалите представени доказателства. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички ангажирани доказателства, като съдът излага подробни мотиви в подкрепа на направените изводите за неоснователност на подадената жалба. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд - С. е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,