Решение № 9742 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2013 г.

Решение № 9742 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Смолян против решение от 21.01.2013 г., постановено по адм. дело № 323/2012 г. на Административен съд град Смолян /АСС/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Девин" АД чрез пълномощника си адв. Кисьов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСС е обявил нищожността на Заповед № 3-ПБ-799 от 15.11.2012 г. на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" (ОУПБЗН) гр. Смолян, с която на основание чл. 268 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка за забрана експлоатацията на незащитена метална конструкция с гъвкаво покритие с площ 1191 кв. м за съхраняване на горими материали и негорими опаковани в горима опаковка в предприятие за бутилиране на минерална вода "Девин" АД, считано от 22.11.2012 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е нищожна, тъй като същата е издадена от некомпетентен орган. Според административния съд в тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства, че началникът на ОУПБЗН е оправомощен от министъра на вътрешните работи да издава заповеди за налагане на ПАМ и наказателни постановления във връзка с нарушенията на правилата и нормите на пожарна безопасност, което в конкретния случай не е извършено. В мотивите на решението е прието, че обжалваният административен акт не е постановен в предвидената в закона форма, а също така, че липсват мотиви - непосочване на фактическите и правни основания за издаването на административните актове. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. С разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК е предвидено задължение за съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при отсъствие на материална компетентност на административния органа без да е проявил процесуална активност. От приетото от касационната инстанция писмено доказателство се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен за това по силата на делегация на правомощия със заповед № Iз-755/21.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, допустима от нормата на чл. 268 от ЗМВР. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Оспорват се правните изводи на съда относно несъответствието между фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед. В тази насока, основателно се сочи от касатора, че в мотивите на решението на АСС неправилно е тълкувал фактическите основания и тяхната правна квалификация, послужили за издаване на оспорената заповед. Допусната съдебна експертиза е констатирала превишаване на площта съгласно чл. 489, ал. 3 от НАРЕДБА № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съгласно която се разрешава петкратно увеличаване на площите между брандмауерите по ал. 1 и 2 на закритите складове, при условие че се предвиждат автоматични пожарогасителни инсталации. Разпоредбата на чл. 489, ал. 1, т. 3 от същата Наредба предвижда едноетажни сгради от IV степен на огнеустойчивост и за сгради, изпълнени от метални незащитени конструкции - до 600 m2 да бъдат без автоматична пожарогасителна инсталация, а видно от представените доказателства по делото складът от метална незащитена конструкция е с площ от 1191 кв. м и за него съгласно чл. 489, ал. 3 от Наредбата се предвижда автоматична пожарогасителна инсталация, което изискване не е изпълнено. В мотивите на решението на АСС неправилно е прието, че в оспорената заповед не е посочено как са нарушени техническите правила за пожарна безопасност и причината с оглед на която се налага инсталирането на противопожарна инсталация, тъй като разпоредбата на чл. 489, ал. 3 от НАРЕДБА № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е посочено в кои случаи се предвиждат автоматични пожарогасителни инсталации и процесният склад от незащитена метална конструкция с гъвкаво покритие за съхранение на горими материали и негорими опаковани в горима опаковка с площ 1191 кв. м, попада в тях и самото неизпълнение на задължително изискване за поставяне на автоматична пожарогасителна инсталация е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 268 от ЗМВР. Неотносими към законосъобразността на мярката са обстоятелствата дали помещението се отоплява и осветява и че не се обслужва от постоянно действащ персонал. Без значение е също дали са спазени разпоредбите на ЗУТ, включително и даденото разрешение за експлоатация на обекта. Понятието "брандмауер" не е обсъждано в административното производство, тъй като не са монтирани подобни съоръжения за огнеустойчивост. В този смисъл не са оборени констатациите на контролния орган за нарушени правила за пожарна безопасност. Предвид на изложеното, настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен. Поради това решението на АСС следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Девин" АД срещу Заповед № 3-ПБ-799/15.11.2012 г. на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Смолян. Касаторът не е претендирал разноски пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,