Решение № 2541 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2018 г.
ВАСI отделение20.02.2019 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3362/21.05.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по административно дело № 2350/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. С. против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 10 МДТ-94-Т-53-1/07.12.2015 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Общински приходи" в дирекция "Общински приходи" при Столична община относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ с лихвите за забава за периода 2010-2015 г. за недвижим имот мезонет в жилищна сграда с административен адрес район [район], ул. [улица], бл. [номер] и вместо него в тази част постановява: ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 10 МДТ-94-Т-53-1/07.12.2015 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Общински приходи" в дирекция "Общински приходи" при Столична община относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ с лихвите за забава за периода 2010-2015 г. за недвижим имот мезонет в жилищна сграда с административен адрес район [район], ул. [улица], бл. [номер]; ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Общински приходи" в дирекция "Общински приходи" при Столична община за издаване на акт за установяване на задължения по декларация, съобразен с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. ОСЪЖДА С. О. да заплати на Т. С. деловодни разноски в размер 20 лева. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 2541 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С., представена от адв. Б. Петров, срещу решение № 3362/21.05.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по административно дело № 2350/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата ? против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 10 МДТ-94-Т-53-1/07.12.2015 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Общински приходи" в дирекция "Общински приходи" при Столична община относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ с лихвите за забава за периода 2010-2015 г. за недвижим имот мезонет в жилищна сграда с административен адрес район [район], ул. [улица], бл. [номер]. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи пропуск на съда да възприеме значението на площта на самостоятелния обект в сградата за данъчната му оценка, а съответно и за размера на задълженията за местни данъци и такси. Отнася към установените със заключение на съдебно-техническа факти този за действителната площ на имота и отликата ? с декларираната площ и тази по титула за собственост. Отрича дължимостта на подаване на декларация за промяна на обстоятелствата по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, като условие за изменяне на данъчната оценка. Отнася установяването на площта към задълженията на длъжностното лице от общинската администрация при проверката по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от АУЗ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АССГ АУЗ са установени в тежест на Т. С. задължения за ДНИ в общ размер 3 624. 25 лева и за ТБО в общ размер 3 092. 62 лева за отчетни периоди 2010-2015 г. Задълженията са обвързани с притежаването от С. на на Ѕ ид. ч. от мезонет с РЗП 368. 23 кв. м., заедно с мазе с площ 3 кв. м. и гараж с РЗП по декларация 84. 14 кв. м., ситуирани в [населено място], район [район], ул. [улица] № [номер]. Основа за определяне на данъка и на таксата е данъчната оценка на имотите, които са обединени в една партида с № 7224 Н71811. С първоинстанционното решение е отменен АУЗ в частта за определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 – 2015 г. за Ѕ ид. ч. от две паркоместа и преписката е върната на административния орган за издаване на АУЗД, като се съобрази площта на паркоместата по нотариален акт от 2015 г. Предмет на инстанционен контрол е отхвърлителната част от решението. По констатациите на съда жалбоподателката и нейният съпруг са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижимите имоти, за които са определени публичните задължения с АУЗ. Титули за собственост са нотариален акт № 181, том IV, рег. № 6759, дело № 720 от 2005 г. и нотариален акт № 55/16.12.2015 г. Площта на мезонета по нотариален акт № 181 е 368. 23 кв. м., а на мазето 3 кв. м. С нотариалния акт от 2015 г. съпрузите са признати за собственици на 2/7 ид. ч. от подземен гараж със 7 паркоместа с обща застроена площ 117. 39 кв. м., а на всяко паркомясто 16. 77 кв. м. В подадена на 30.01.2006 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ е декларирана площ на мезонета 368. 23 кв. м., а на мазето 3 кв. м. или общо 371. 23 кв. м., както и 2/7 ид. ч. от подземен гараж, целият от 294. 49 кв. м. с РЗП от 84. 14 кв. м. На 10.07.2006 г. е подадена друга декларация по чл. 14 ЗМДТ за гаража, в която е посочена обща РЗП на обекта 294. 49 кв. м. и притежавана 1/7 ид. ч от него за Т. С. За да отхвърли частично оспорването, първостепенният съд е приел, че правилно приходната администрация е възприела посочените в декларацията по чл. 14 ЗМДТ и съвпадащи с нотариален акт № 181 данни за площта на имотите при определяне на данъчната оценка. Не е придал правно значение на установената със заключението на СТЕ площ на мезонета 169. 21 кв. м., щом не е подадена декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ и при липса на спор за ставките на данъка и таксата. Първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Размерът на ДНИ и на ТБО е функция на данъчната оценка – вж. чл. 19, ал. 1 ЗМДТ и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни данъци и такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Данъчната оценка се определя въз основа на базисна данъчна стойност, изчислявана по формулата от чл. 4 на Приложение № 2 към ЗМДТ. Площта на сградата или на частта от нея е елемент от формулата на базисната данъчна стойност. Затова и фактът на площта на сградата или на частта от нея е правно релевантен. С източника на специални знания е установена действителна площ на самостоятелния обект в сграда – мезонет, която е различна от площта по документа, установяващ собствеността и по декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Ако проверката по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ при приемане на декларацията не е сторена или при нея не са установени несъответствия, то несъответствието може да се установи и при служебното издаване на АУЗ /вж. чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК/ и то след изчерпване на реда за отстраняване на несъответствията с подаване на нова декларация по чл. 103 ДОПК. В случая данъчната оценка е определена в противоречие с правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ, което е засегнало размера на установените с оспорения пред АССГ задължения за ДНИ и ТБО. Затова и е основателен доводът за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Дължима е отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от АУЗ, като в съответствие с чл. 160, ал. 3 ДОПК се разпореди връщане на преписката на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Общински приходи" в дирекция "Общински приходи" при Столична община за издаване на АУЗ за определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 2010-2015 г. за недвижим имот мезонет в жилищна сграда с административен адрес район "Триадица", ул. "К.", бл. ... като изчисли данъчна оценка, съобразена с площта на самостоятелния обект в сградата. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 20 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение