Решение № 1813 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2015 г.

ВАСIII отделение18.02.2016 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1784 от 18.03.2015 г., постановено по адм. д. № 12082/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1813 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Туре Джамал Иззак, гражданин на Мали, против решение № 1784 от 18.03.2015 г., постановено по адм. д. № 12082/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Туре Джамал Иззак, гражданин на Мали, против Решение № 2182/30.10.2013 г. на заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС (ДАБ), с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че с молба вх. № УП 1742/22.07.2013 г. до ДАБ Туре Джамал Иззак е поискал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Към момента на подаването на молбата за закрила чужденецът е бил непълнолетен, поради което със заповед № ЗД-РД09/88/23.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Район "Красно село" на непълнолетния му е определен представител по реда на чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето. Посочено е, че по време и на двете интервюта е спазена процедурата на закона - присъствал е служител на Дирекция "Социално подпомагане". Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Туре Джамал Иззак по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Мали поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Туре Джамал Иззак, гражданин на Мали, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Видно от проведеното на 8.10.2013 г. интервю с кандидата за бежански и хуманитарен статут, на въпросите дали е членувал в политическа партия или организация, дали е бил арестуван или задържан, било ли е оказвано насилие върху него, бил ли е притесняван от властите и дали принадлежи към етническа, религиозна или социална група, която е преследвана в страната му, той е отговорил отрицателно. При тези данни от интервюто, основателно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че кандидатът не отговаря на условията за предоставяне на бежански статут. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Туре Джамал Иззак по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Мали. Също така предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин Туре Джамал Иззак да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От проведеното интервюто с жалбоподателя е видно, че страхът на кандидата е провокиран от проблеми от личен характер. На въпроса за причините за напускане на Мали, чужденецът е отговорил, че се страхува от чичо си, с който имат имотен спор. Следователно посочените от чужденеца причини за напускането на страната му на произход са извън приложното поне на ЗУБ. В решението си съдът е изложил и доводи относно състоянието на сигурността в Мали, като обосновано е приел, че на територията на Мали съществува известен риск за живота на населението. Установени са отвличания на чуждестранни журналисти и държавни служители, като някои са били убити впоследствие, но като цяло актовете на насилие са били насочени срещу представители на правителството. Следователно те не могат да се определят като въоръжен конфликт, тъй като имат случаен и спорадичен характер. Не се установява наличието и на безогледно насилие, породено от такъв въоръжен вътрешен конфликт, което да поражда тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилните лица, поради което съдът е посочил, че в Мали към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Горепосоченото се подкрепя и от приложената по делото на АССГ справка на дирекция "Международна дейност и ЕБФ" с вх. № 01-4796/28.06.2013 г. относно обстановка в Мали. При тези данни, административният съд основателно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут. Изложеното дотук сочи, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2