Решение № 2631 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2013 г.

Решение № 2631 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Жива Иванова Фикова от София срещу решение от 15.09.2011 г., постановено по адм. дело № 22 от 2009 г. по описа на Софийския градски съд - Административно отделение, в частта, с която е било отхвърлено искането й за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за 1/6 от одържавен имот с Указ за лишаване от поданство на Борис Н. Колищърков № 447 от 16.03.1948 г. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Константин Петров Въжаров от София също е подал касационна жалба срещу същото решение в частта му, с която е било признато право на обезщетение по ЗОСОИ на Жива Фикова, Мария Каназирска, Йосиф, Андреа и Мирна Алкалай като наследници на починалата в хода на производството Величка Лучева. Ответникът по касационните жалби областен управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Г. Динчев, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски, направени по настоящото производство. Ответниците Мария Каназирска, Люля Андреева Шишкова, Йосиф, Андреа и Мирна Алкалай, чрез процесуалния си представител - адвокат К. Михайловска, правят искане да бъде оставена без уважение жалбата на Жива Фикова. Ответникът Иван Петров Въжаров от София не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото решение съдът е отменил мълчаливия отказ на областния управител на област София и е уважил искането на жалбоподателите Жива Иванова Фикова, Мария Петрова Каназирска, Йосиф, Андреа и Мирна Алкалай, Люля Андреева Шишкова, Иван Петров Въжаров и Константин Петров Въжаров - всичките от София, за обезщетение с компенсаторни записи на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за идеалните им части от невъзстановените ниви с обща площ 1000 кв. м, представляващи парцел 149-в, кв. 53 (сега имот № 5) за наследствените им дялове от 4/6, кв. Горна баня, София. В тази част решението е обжалвано само по отношение на кръга от правоимащите. В частта, с която е отхвърлено искането им за обезщетяване чрез жилищни компенсаторни записи за 1/6 от процесните имоти, решението е обжалвано от Жива Фикова. За да отхвърли жалбата относно Жива Иванова Фикова, съдът е приел, че тя няма качеството на наследник на Людмила Борисова Фикова, тъй като се явява в качеството на купувач по договор за покупко-продажба на наследство. Постановеното решение в обжалваната част е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по искането за обезщетяване на правоимащите по реда на ЗОСОИ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Законосъобразни са изводите на съда, че 1/6 ид. част от процесния имот е одържавена от Живка Иванова Въжарова, която е била съпруга на лицето Борис Николов Колищърков. С Указ № 447 от 16.03.1948 г. на Президиума на Великото Народно събрание на основание чл. 21, 44 и 46 от Закона за българското поданство Борис Колищърков е лишен от българско гражданство и е постановено конфискуване на всичките му имоти и тези на съпругата му Живка Иванова Въжарова. Последната е починала през 1988 г. и оставила единствен наследник - дъщеря си Людмила Борисова Фикова. С договор за продажба на наследство от 18.02.1994 г. Людмила Фикова е продала на дъщеря си - касатора Жива Иванова Фикова, наследството от наследодателката си Живка Иванова Въжарова. Следователно към момента на подаването на заявлението за обезщетение по ЗОСОИ с вх. № РД-97-00-7414 от 23.11.1998 г. тя не е била наследник на Людмила Фикова, тъй като е купувач на наследството. В този смисъл са и изложените съображения на Конституционния съд в негово решение № 4 от 1997 г. на КД № 16 от 1997 г. Неоснователен е доводът на касационните жалбоподатели, че Жива Иванова Фикова е наследник на собствено основание като дъщеря на Людмила Борисова Фикова, починала на 27.10.2000 г. Както е посочено вече, лицето Людмила Борисова Фикова единствено е била легитимирана да направи искане за обезщетение по ЗОСОИ, което не е направила. Следователно жалбоподателката Жива Иванова Фикова незаконосъобразно се позовава на неизползвано от наследодателката й право на обезщетение по ЗОСОИ, каквото не е направено. Неоснователна е и касационната жалба на Константин Въжаров досежно кръга на правоимащите, които следва да бъдат обезщетени по делото. Това е така, защото съдът е направил своите изводи въз основа на представено по делото удостоверение за наследници № 3 от 8.06.2011 г. от Столичната община - район "Средец", на починалата в хода на процеса Величка Георгиева Лучева, както и въз основа на останалите представени в хода на производството удостоверения за наследници на други починали жалбоподатели. По отношение на квотите, които следва да бъдат определени на правоимащите, този въпрос е извън предмета на делото, тъй като той се определя във втората фаза на спора, когато ще бъдат определени въз основа на подадени от тях декларации. По тези съображения постановеното решение в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски по делото на Областната администрация на област София в размер на 150 лв. - представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,