Решение № 6342 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2011 г.

Решение № 6342 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 233 от МВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано e по жалба на Николай Огнянов Григоров от гр. София против заповед № К-14493/22.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като в жалбата се излагат подробни доводи в тази насока.

Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Ответният по жалбата министър на вътрешните работи чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и поотделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

Със заповед № К-14493/22.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя Николай Огнянов Григоров, началник на отдел "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "Б", на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, затова, че в качеството си на началник на Отдел "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" през периода м. юни 2009 г. - м. септември 2010 г. не е създал нужната организация за функциониране на Центровете за превенция в град София, град Бургас и град Търговище, деяние, съставляващо неизпълнение на служебни задължения, установено при извършена проверка от Дирекция "Инспекторат" - МВР съгласно справка, рег. № 6121/3.12.2010 г.

Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 228, ал. 1 от ЗМВР министърът е компетентен да издава заповедите за налагане на всички дисциплинарни наказания, в това число и "порицание" за служителите от А, Б, В и Г, каквато категория служител е жалбоподателят. Впрочем в тази насока не се правят и оплаквания.

В жалбата на Николай Огнянов Григоров оплакванията за незаконосъобразност на обжалваната заповед са систематизирани в две групи - поради допуснати нарушения на материални закон, формулирани в пет точки, и поради допуснати нарушения на административно-производствените правила. На практика някой от сочените нарушения на материалния закон по съществото си представляват твърдения за нарушения на административно-производствените правила, и следва да бъдат разгледани като такива.

Като допуснати нарушения на административно-производствените правила в жалбата се сочи следното:

• неизслушване от дисциплинарно-наказващия орган съгласно изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, с което е останала неизпълнена процедурата по чл. 243, ал. 4 във вр. с чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР и Инструкция № 1з-1015/2006 г. за дисциплинарната практика в МВР;

• неспазване на разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР за запознаване с обобщената справка за резултатите от проверката, като се излагат доводи, че обяснения са дадени във връзка с друга проверка, а не по образувано дисциплинарно производство;

• посоченото като допуснато нарушение на материалния закон неконкретизиране в заповедта на време и място на извършване на нарушението, както и непосочване кои точно функции и организации на длъжността на жалбоподателя са нарушение;

По така направените оплаквания настоящият съдебен състав съобрази следното:

Направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, респективно за неизпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 във вр. с чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР е неоснователно.

От тълкуването на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде направен извод, че обясненията на служителя следва да отговорят на следните характеристики: да са дадени след като той се е запознал с резултатите от проверката, от съдържанието на същите да е видно, че се дават във връзка с резултатите от проверката, както и че те са дадени преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Тази им характеристика не се променя от обстоятелството до кого са адресирани, тъй като те се представят на административно наказващия орган ведно с останалите доказателства по преписката и той се запознава с тях при налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл е и установената съдебна практика като цитираното в касационната жалба решение № 5647 от 30.04.2010 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. д. № 2180/10 г.

От данните по делото е видно, че проверката на Дирекция "Инспекторат" при МВР, рег. № 6121 от 3.12.2010 г. е извършена в изпълнение на Заповед № Iз-2437 от 18.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 21, т. 11 от ЗМВР, за извършване на проверка на данните относно размера и начина на изразходване на средствата, предоставени от Федералното министерство на вътрешните работи на ФРГ, на Главна Дирекция "Охранителна полиция" - МВР, във връзка с реализиране на интегрирания модел "Полиция в близост до обществото" и Национална кампания "Заедно за по-сигурно бъдеще 2008 г.". При извършване на проверката от Дирекция "Инспекторат" са констатирани данни за допуснати дисциплинарни нарушения от страна служители на МВР, поради което са направени предложения до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарни наказания. Вида на предложените наказания са "порицание" и "писмено предупреждение", т.е., не са касае за тежки дисциплинарни нарушения от типа на посочените в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, поради което не е необходимо образуването на дисциплинарното производство да започне с нарочна заповед на наказващия орган по чл. 230 от ЗМВР. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР, според която при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или по чл. 225 - 229 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случая същото започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретната ситуация като такова действие следва да се счита заповедта на министъра за извършване на проверката.

Предвид на изложеното не е необходимо и изготвяне на обобщена справка по смисъла на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР и запознаване с нея на нарушителя, доколкото нормата на чл. 243, ал. 3 от правилника се отнася за дисциплинарното производство за тежки нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР.

В конкретния случай жалбоподателят е запознат с резултатите от проверката, дал е във връзка с това писмени обяснения вх. № 3741 от 24.11.2010 г. - л. 733 от административната преписка, които, заедно с преписката, са изпратени на административно-наказващия орган, поради което следва да бъде прието, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, респективно не е допуснато нарушение на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР.

Направеното оплакване, че в заповедта липсва конкретизация на времето и мястото на извършване и нарушението, както и че в нея не са посочени кои точно задължения и функции по длъжностна характеристика не са изпълнени, е основателно, като в тази насока е налице както нарушение на административно-производствените правила, така и допуснато нарушение на материалния закон.

Необходимите задължителни реквизити, които следва да притежава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са формулирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Според нея разпоредба, дисциплинарното наказание са налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в това, че през периода м. юни 2009 г. - м. септември 2010 г. жалбоподателят, в качеството си на началник на отдел "Охранителна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, не е създал нужната организация за функциониране на Центровете за превенция в град София, град Бургас и град Търговище. В писмената защита на пълномощника на ответника се посочва, че непосочването на всички данни не опорочава административния акт, доколкото конкретни данни за допуснатото нарушение се съдържат в справката на Дирекция "Инспекторат". Наведеният довод, че мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание могат да се съдържат в други части на административната преписка, принципно е верен, но в конкретния случай във въпросната преписка такива данни не се съдържат. От данните по преписката е видно, че във въпросната справка името на жалбоподателя фигурира на л. 11 относно закупуване на част от техниката, предоставена за оборудване на центровете по превенция в гр. Бургас и гр. Търговище, но е посочено, че няма данни за извършено дисциплинарно нарушение от комисар Н. Григоров и този въпрос не е предмет на заповедта за дисциплинарно наказание. В същата справка името на жалбоподателя фигурира и на л. 9 от същата относно проверка на Центъра на превенция на насилието и престъпността в гр. Бургас, но там не е посочено какво точно нарушение е извършено. По т. 4 от изводите по справката от проверката /л. 22 от същата/ е предложено на главен комисар Николай Огнянов Григоров, в качеството му на началник на отдел "Охранителна полиция" при ГДОП - МВР, да бъде наложено наказание "порицание" поради неизпълнение на служебни задължения относно създаване на нужната организация за функциониране на Центровете за превенция в гр. София, гр. Бургас и гр. Търговище. От данните по преписката обаче не става ясно каква точно е следвала да бъде тази организация и кои точно свои служебни задължения не е изпълнил комисар Григоров. На практика, в преписката се съдържат данни за допуснати нарушения при доставяне и усвояване на техниката за центровете, но това е станало по време, когато жалбоподателят не е заемал длъжността началник на отдел "Охранителна полиция" при ГДОП - МВР и извън посочения в заповедта период и за тях е предложено налагане на дисциплинарни наказания на други лица. От данните по преписката не става ясно какви точно проблеми при функционирането си са имали центровете в гр. София и гр. Бургас /извън посоченото по доставката на техника/, като този в гр. Търговище изобщо не е започвал да функционира. За да бъде налице неизпълнение на служебни задължение или заповеди, което съставлява една от проявните форми на нарушения, при които се налага наказание "порицание" - чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, то трябва по длъжността характеристика нарушителят да има такива задължения, респективно да му е връчена съответна заповед, а от данните по преписката не може да се установи какви точно задължения е имал жалбоподателят по отношение на въпросните центрове по превенция.

На база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няма конкретизиране в какво точно се изразява допуснатото дисциплинарно нарушение, както и липсват доказателства наказаното лице да е имало нарочни служебни задължения по отношение на центровете за превенция, които то не е изпълнило. Допуснатите нарушения са съществени и обуславят отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,