Решение № 5928 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2008 г.

Решение № 5928 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Манев от гр. Петрич против решение № 647 от 07.07.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1755/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № АЗ-5097/12.10.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна министър на вътрешните работи, в качеството на процесуален правоприемник на директора на НС"П" на основание § 108, ал. 2, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 69 от 2008 г.), взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е на неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната пред него заповед за законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, както и че извършването на нарушението се доказва от съвкупната преценка на редовно събраните в хода на административното производство косвени доказателства. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните по делото обстоятелства въз основа на анализ на всички събрани доказателства, поради което не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилни и в съответствие с приложимите материалноправни норми са и направените правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР-използване на служебното положение за лична облага, изразяващо се в приемането на пари-банкноти евро, които не му се следват, от две неустановени лица-пътници на влизащ в страната автобус, е доказано с надлежно събраните в дисциплинарното производство доказателства. Същите са косвени, но преценени в тяхната съвкупност обосновават изводите на дисциплинарно-наказващия орган и на съда за извършено от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, за което в условията на обвързана компетентност се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Основно доказателство са взетите в хода на дисциплинарното производство сведения от Георги Маламов, който на 05.04.2007 г. на дежурство е извършвал видеонаблюдение от ИРМ на ГКПП-Кулата и е констатирал, че за времето от 17, 21 ч. до 17, 31 ч. на камера № 12 (Гише № 13-трасе автобуси вход) "граничният полицай взима на два пъти пари от преминаващите пътници. Парите се виждат". Полицай Маламов излага свои непосредствени впечатления, поради което дадените от него показания следва да се кредитират. Същите се подкрепят и в описаното от дисциплинарно-разследващата комисия след възприемане на видеозаписа. Самият жалбоподател в писмените си обяснения също посочва, че на записа се вижда "нещо като евро", но според него това не означава, че е взел пари. Изводът за извършването от жалбоподателя на нарушението не се опровергава от обстоятелствата, че полицай Маламов не е докладвал за него на прекия си началник в същия ден, както и че нарушението е извършено на място, за което е известно, че има монтирани камери. Характерът на извършеното от наказания полицай нарушение не предполага оставянето на преки доказателства, а специфичността на дейността по проверка на документите на многобройни преминаващи пътници и неосветеното място на нарушението не позволяват идентификация на лицата, от които са взети парите. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,