Решение № 12234 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2009 г.

Решение № 12234 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Динко Иванов Господинов, от гр. Стара Загора, против решение № VI-55 от 19.02.2009 г., постановено по адм. д. № 739/2008 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 08008359/3.11.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, с която е отказано издаването на паспорт и е наложена забрана за напускане на пределите на Република България на Динко Иванов Господинов. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е длъжник в големи размери към българско физическо лице, като главницата, лихвите и разноските възлизат на 72 827 лв. Установено е също, че Господинов притежава недвижим имот, който е възбранен от частен съдебен изпълнител, по повод образуваното изпълнително дело. Стойността на имота, съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е 169 250 лв. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че по отношение на жалбоподателя са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Съгласно нормата на чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото е установено, че личното имущество на длъжника, което е и възбранено, е достатъчно да покрие задължението в пълен размер. Следователно по отношение на касатора не е било налице основанието на чл. 76, т. 3 от ЗБДС за налагане на ограничителната мярка, поради което и заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Ето защо като е направил извод за обратното първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че Динко Господинов не е уведомил административния орган за наложената възбрана в дадения му срок за становище по искането, не обосновава законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по спора, с което обжалваната заповед се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,